Преди повече от два века често можело да се видят публични екзекуции, като голяма част от тях целели да убият осъдения възможно най-бързо за разлика от екзекуцията чрез линчи. Това е най-мъчителният начин, по който човек е можел да намери смъртта си.
Екзекуцията се е прилагала в Китай и според историческите свидетелства е започнала през VII век, а прекратена официално през 1905 година, след като френският вестник Lе Monde описва дейно варварския начин, по който в Китай отнемат живота на осъдените.
Линчи, което в превод означава бавното нарязване или смъртта на хилядите разреза, е бил най-бруталният и мъчителен начин, по който убивали осъдените затворници.
При изпълнението му екзекуторът раздавал правосъдие и нарязвал на парчета осъдения. Обреченият е завързван за дебел кол, след което режели парчета от неговата плът, започвайки от гърдите.
След гърдите, режели ръцете му, а накрая – и краката. Малцина били тези, които оставали живи, докато екзекуторът стигнел до краката им. Винаги обаче отбелязвали кога човек губи съзнание и кога умира, тъй като по това съдели колко непокорен е той.
Но дори и да умре, екзекуторите продължавали да нарязват осъдения, докато не поберат целите му останки в една кошница, както повелява линчи.
Имайки предвид жестокостта на това смъртно наказание, то било отсъждано само за най-тежките престъпления по това време в Китай – държавна измяна, убийство на член от семейството и убийство на покровител.
Понякога екзекуторите съжалявали осъдените и правели необходимото, за да ги убият по-бързо. По-богатите плащали предварително на палача, за да не измъчват техния близък преди смъртта му.
А след като става известен в цял свят, методът е забранен със закон. За последната екзекуция чрез линчи се смята смъртта на Фу Чо Ли, който е осъден за убийството на своя господар.
