Vantablack – така се нарича най-тъмният материал, познат на човечеството. Той е способен да поглъща 99.965% от видимата светлина. Днес той може да бъде видян в Научния музей в Лондон. Там, зад дебело стъкло, стои бронзов бюст на мъж. Много по-интересното обаче е това, което е изложено до него.
Лицето на бронзовия бюст принадлежи на водещия Марти Йопсън. То е високо 16-17 см, изваяно е грубо и светлината попада в гънките и трапчинките по него. Единственото по-интересно в бюста са заострените мустаци на Марти. Много по-впечатляващо обаче е това, което е поставено до него.
Идентичен бюст, но направен сякаш от черна празнота, си играе с ума. Той изглежда сякаш някой е изрязал дупка във въздуха с формата на главата на водещия, оставяйки единствено черна празнота. Текстурата на лицето изчезва в кадифена маса. Единственият начин човек да разбере, че бюстът е триизмерен, е да го погледне отстрани.
Виновникът за визуалната магия се нарича Vantablack. Това е най-тъмният материал, който е дело на човека. Създаден е от британската компания Surrey NanoSystems. Той поглъща почти всичката светлина и се използва за сателити и телескопи. Минералът обаче веднага си е спечелил почитатели. Дизайнери, художници и всякакви хора на изкуството дават всичко в името на това да го притежават. Въпреки популярността си обаче и до днес малцина са наясно с това какво представлява наистина и за какво се използва. Ето няколко интересни факти:
Vantablack е липса на цвят. Понятието цвят е резултат от начина, по който светлината се отразява от обект към очите ни. Vantablack не е цвят, а материал, изработен от малки, кухи въглеродни тръбички, всяка с дължината на един атом. Производителят е вложил 1000 милиона нанотръбички на площ от 1 кв. см. Когато светлината попадне върху тръбичките, тя се абсорбира. Атомите не ѝ позволяват да избяга, което превръща Vantablack в обратното на цвят – т.е. неговата липса.
Не може да си го позволите. Тъй като стана ясно, че Vantablack не е цвят, няма как да си купите една кофа от него и да боядисате стените си. Нано тръбичките, които го съставляват, се произвеждат в лаборатория на Surrey NanoSystems чрез сложен и патентован процес. Два дни трябват на машините да забъркат няколко слоя различни вещества и екстремна топлина, докато се получи.
На допир не е като на вид. Vantablack изглежда като топло кадифе, но на допир е просто една гладка повърхност. Нано тръбичките са толкова малки, че се поддават под тежестта на човешкия допир, което прави материала изключително застрашен от увреждане. Това е основната пречка да се прилага върху незащитени повърхности като върху коли или дрехи например.
Липса на маса
Чувствителен на допир трябва да означава и лесно чуплив, но не и в този случай. Vantablack е издръжлив на определени сили като вибрации и шок. Това е резултат от факта, че всяка въглеродна нанотръбичка е индивидуална и няма почти никаква маса. Огромна част от материала е въздух, което го превръща в идеален за защитени предмети, застрашени от нестабилност. Това е и причина да се използва най-често при излитане на совалки.
Други приложения
Въпреки че е създаден за космическо оборудване, където способността му да ограничава отклоняването на светлината, както и за вътрешността на телескопите, материалът може да се използва и в много други сфери, стига условията за това да са правилни. Производители на часовници и автомобили, както и няколко марки смартфони, вече са направили запитване към компанията за продукта им. Хората на изкуството също бленуват някой ден да държат в ръце необичайния материал и да го използват за създават най-откачени произведения. В настоящия момент само скулпторът Аниш Капур има честта да използва Vantablack. Той разполага с ексклузивни права върху материала от Surrey NanoSystems.
Една от амбициозните мечти на създателите на материала е някой ден от него да бъде изработена малка черна рокля. Преди да успее да се трансформира в модна приумица обаче, Vantablack ще трябва да се развие още много.
