Човешкото ДНК се променя по странен начин в Космоса. Излизането извън атмосферата на Земята винаги е предизвиквал серия от въпроси. На част от тях днес учените вече могат да дадат обоснован отговор.
Хората са оцелели толкова дълго, защото са способни да се приспособяват. Колкото и да се нагаждаме обаче, природата не е предвидила, че ще решим да излизаме на разходка в извънземния вакуум, пълен със скали и радиация.
За да видят как влияе Космосът на човека, от НАСА са провели интересен опит с близнаци. Резултатите са не само изумително, но и твърде странни.
В уникалният по рода си експеримент са взели участие Скот и Марк Кели, еднояйчни близнаци. Скот е изпратен за година в космоса, докато Марк е останал на Земята. Преди и след опита от НАСА са взели кръвни и тъканни проби и от двамата. Анализите и сравненията им продължават и до днес.
Предварителните резултати са повече от странни. Изследването на бактериите в червата до генетически вариации кара всички да се замислят. Според една от теориите от миналото продължителният престой в космоса скъсява теломерите, които са окончания на хромозомите. Това би трябвало да предотврати генетични увреждания. Резултатите обаче показват, че в действителност теломерите се удължават в космоса и се връщат в нормалното си състояние доста бързо обратно на Земята.
ДНК метилирането при Скот е забавило темпото си, а при Марк е скочило. Това е начинът, по който тялото контролира активността на ДНК, без да променя ДНК секвенцията. Генната експресия на близнаците също е различна. Космосът обаче отразява повече начина на живот, така че засега промените се отдават на диетата от студеносушена храна и недостига на сън.
Все още не е ясно как резултатите ще се отразят на една потенциална мисия до Марс. Изглежда, че ще се наложат още и по-подробни медицински изследвания и проучване на евентуалните трайни последици от излагането на открития космос. За едно обаче учените вече могат да са категорични – колкото повече седи един човек в Космоса, толкова повече се променя неговото тяло.
