Векове наред самодиви бдят над легендарната Великотърновска твърдина Трапезица. От край време местните жителите разправят, че именно тези причудливи митичния създания са успели да опазят крепостта от турци по време на османското владичество.
С помощта на злокобни красавици местността успява да се съхрани като християнска по време османското робство. Самодивското присъствие може да се усети и сега. Понякога вечер в района на величественият хълм се чуват тайнствени стъпки, уверяват запознати със старите предания от този край.
Говори се, че когато турците правели опити да завладеят хълма, им се явявало девойче с красиви бели одежди. То държало в ръцете си българското знаме и казвало, че местността е българска и ще си остане такава.
Когато някой понечел да го хване, така и не успявал, защото то се разтваряло като дим във въздуха и ненадейно изчезвало, още преди да бъде докоснато, разказва историкът проф. Божидар Димитров пред Труд.
Според запознати с легендите за крепостта по времето на Второто българско царство в района се помещавала царската монетница. Тя била разположена при Царева стъпка, като под нея имало тайно помещение, където се складирали царските скъпоценности. Стълби, скрити под тежка плоча, водели до тайна порта, до която само владетелите имали достъп.
Когато османците нахлули, цар Иван Шишман наредил на подчинените си да скрият цялото му съкровище в тайното помещение и го прокълнал, за да не могат враговете на народа му да се възползват от него.
По-късно монетницата се разрушила и от нея останали само камъни. Когато нашествениците нападнали града, те успели да стигнат и до прокълнатите скъпоценности. Но тогава те били внезапно заслепени, а тежката порта, която ги пазела, се затворила сама под носа им.
Отворила се, чак когато се съгласили да оставят чуждото съкровище. Изплашени от проклятието, завоевателите напуснали страховитата местност, а оставеното имане продължава да вълнува и сега някои иманяри.
