Земята е уникална. В това бяха убедени учените от хилядолетия. Оказва се обаче, че тя не е точно единствена по рода си.
Планетата, която обитаваме, се смята за единствената, която може да приюти живот. До момента битуваше и вярването, че е и единствената, на която има тектонична активност. Реално това означава, че нейните плочи все още се движат и образуват разломи. В резултат от това се появяват различни феномени като изригване на вулкани, земетресения и формиране на планини.
Снимки на НАСА показаха, че и на Меркурий има подобна тектонична активност.
Подобна активност е резултат от горещината. Веднага след формирането си преди милиарди години планетите били изключително горещи. С времето те са се охладили. На планетата Земя това се случило чрез процес на конвекция. При него горещите съставки се изкачвали бавно до повърхността и отделят топлина. Така скалите, подложени на натиск и горещина, се влели в общите конвекционни потоци. Те и до днес карат привидно твърдите плочи на планетата ни да се движат.
Снимките, направени от апарата на НАСА MESSENGER, са показали подобна на земната активност и на Меркурий. На тях за пръв път са забелязани скали в подобни на земните форми на повърхността на планетата. Линиите, наподобяващи стълби, дават на учените причина да смятат, че Меркурий все още е тектонично жив.
Подобни малки деформации със сигурност няма как да са резултат от космически отпадъци, дори те да падат постоянно върху Меркурий. Видът им дава повод да се смята, че са изключително млади.
Космически апарат MESSENGER снима планетите в последните 18 месеца с изключително висока резолюция. Именно благодарение на него бяха забелязани скалните линии на Меркурий. Те издават още, че външното ядро на планетата все още е горещо и има действаща тектонична активност.
До момента учените смятаха, че подобна активност на Меркурий е останала в далечното минало на планетата. Новината, че тази малка планета, по размери колкото земната Луна, е активна дори днес, е крайно вълнуваща за учените. Откритието не оборва убеждението, че Меркурий е необитаем. То обаче допринася в посока на разбирането на различните тела в Слънчевата система.
