Повърхността на Луната е изцяло издълбана и това е видимо от Земята. Досега се смяташе, че виновници за това са удари от други небесни тела. Оказва се обаче, че не само те са причина за неравенствата.
Лунната повърхност е нашарена от светкавици, образувани от статичен заряд. Той се натрупва в покриващия я фин прах от слънчевите частици. В един момент той се освобождава експлозивно и образува кратери.
Светкавиците, които се образуват на Луната, разтопяват пръстта, покриваща повърхността ѝ, наречена реголит, след което я изпаряват. В тъмните райони, където е по-студено, електрическият заряд се натрупва в много по-големи количества.
По изчисления на учените 10-25% от праха там е разтопен по този начин. Това обяснява защо повърхността на Луната е толкова очукана.
Откритието на учените може да се окаже проблем за бъдещите мисии на Луната. Електрическата активност ще повлияе на електрониката особено в районите в постоянна сянка.
Предполага се, че в лунните мостри, донесени от астронавтите от мисиите Аполо, може да има следи от светкавици. Поради това учените са решени да ги изследват отново.
