Най-старият открит писмен документ в Египет бе изложен в музея в Кайро. Той представлява дневник, който детайлно описва дейностите по изграждане на Голямата пирамида в Гиза.
От събраните данни става ясно, че пирамидата в Гиза е построена в чест на фараон Куфу. Той е управлявал в периода 2551 до 2528 г. преди Христа. Пирамидата е най-голямата от трите в долината на Гиза. Внушителната Голяма пирамида е била висока 146 м, а днес е 138 м.
Уникалният по рода си дневник представлява парче папирус, изпълнено с йероглифи. Авторът му е инспектор на име Мерер. Този е следил за работата на общо 200 мъже. В записките му се проследява дейността им за период от няколко месеца. Тя е стриктно описана в таблица с по две колони за всеки ден. Дейността на мъжете е включвала работа по варовиковите кариери на отсрещния бряг на Нил, както и самото издигане на Голямата пирамида.
Документът е открит от Пиер Тале и Грегори Маро. Археолозите са ръководили съвместни разкопки от френски и египетски учени. Находката е разкрита на пристанището на Червено море Уади ал Джарф. Тя се датира на повече от 4 500 г., което на практика я прави най-стария писмен документ от онзи така интересен период.
В документа Мерер е говорел за строителството на пирамидата през 27-ма година. Тогава тя е била във финалните си фази, а строителството се е контролирало от везир Анкхаф. Тогава строителите са били съсредоточени в изработването на варовиковото покритие на пирамидата на Куфу. Става ясно, че материалите за това са добивани от кариера в Тура, която и до ден днешен се намира в близост до Кайро. Материалът е бил докарван с кораби по Нил. Мерер пояснява, че доставката се е извършвала за четири дни.
Везир Анкхаф е бил полубрат на Куфу. Една от титлите, с които бил наричан, била Шеф на всички работи извършвани от фараона. До момента други археологически разкопки сочеха, че в по-ранните етапи отговорник за строителството е бил везир Хемиуно.
