Всяка година съответно на 6 и 15 август християните по света честват Преображение господне и Успение на Пресвета Богородица – два от най-светлите празници в Православието. В дните преди тях вярващите се отдават на няколкодневен период на молитва и въздържание, известен като Богородичен пост.
Постът от 1 до 14 август е един от четирите големи пости, на които християните се отдават през годината. Началото на периода се отбелязва в храмовете с водосвет, а във времето от 1 до 13 август на вечерните служби се отслужва Богородичен параклис.
Богородичният пост води началото си от дълбока древност. Св. Симеон Солунски пише за него: Постът през август е учреден в чест на Майката на Бог Слово, която като почувствала своето представяне (пред Господа), се подвизавала и постила за нас, както винаги, въпреки че - бидейки свята и непорочна - не е имала нужда от пост. Тя се молила за нас тогава, когато се готвела да премине от тукашния в бъдния живот и когато блажената й душа щяла да се съедини чрез Божествения дух с нейния Син.
Затова и ние сме длъжни да постим и да Я възпяваме, като подражаваме на живота й. Някои, впрочем, казват, че този пост е бил учреден по повод на два празника - Преображение и Успение. Аз също смятам, че е необходимо да възпоменаваме тези два празника: единият от тях като празник, който ни подава освещение, а другият - умилостивяване и ходатайство за нас.
Православните християни не честват смъртта на Света Богородица, а нейното успение (заспиване на църковно славянски). Защото след изкупителната смърт и Възкресение на Спасителя християнинът не скърби и не се страхува от смъртта, знаейки, че вече е избавен от нея.
В този ден Църквата напомня: В успението не си оставила света, Богородице, и с твоите молитви избавяш от смърт нашите души.
Богородичният пост е по-лек от Великденския. Хората трябва да се стремят към духовна средоточеност и да правят добро. Те трябва да избягват кавгите, развлеченията и всякакви пороци.
Преди поста на 31 юли са Богородични заговезни, когато се яде месо и млечни продукти. От първи със започването на самия пост трябва да се избягва обилното хранене и сладките храни.
Най-строг е постът в понеделник, сряда и петък. В тези дни се препоръчва консумацията само на сурови плодове и продукти и несготвена храна.
Във вторник и четвъртък се ядат варени без олио]/масло гозби, а в събота и неделя се разрешава храна с растително масло и вино. На празника Преображение Господне се разрешава риба. Ако Успение Богородично се падне в сряда или петък, също се консумира риба.
