Вярата във вещици крайно забавя човешкото развитие. Залисани в захласване по свръхестественото, хората подкопават доверието между себе си и в крайна сметка обществото спира прогреса си.
Теорията се е появила след необичайно изследване, приведено в Африка. Ръководител на проекта бил Борис Гершман от университета на Вашингтон, САЩ. Според учените вярата в свръхестественото е начин да се поддържа реда в обществото, но не и най-добрият вариант за поддържането му.
Сляпата вяра в съществуването на вещици обединява хората под едни и същи норми на поведението. Това е наложително, защото който се отклони, бива набеден за вещица или магьосник.
Системното затъпяване, резултат от нежеланието за развитие и ловa на вещици, e основният фактор в Средновековието и други исторически епохи. Те са тези, които затормозяват научния и икономически прогрес. Гершман разкрива как магьосничеството, отвъдният свят и вещиците довеждат до реални икономически показатели и то предимно негативни. Това най-ясно си личи в обществата в африканските страни днес.
Много от държавите в екваториална и тропическа Африка не са се поддали на модернизацията на политическия живот през 60-те години на миналия век. Никой не успял да се пребори с разпространените различни религиозни вярвания и поверия, така че и до днес там живеят по същите принципи, както и преди десетки векове. Разпространителите и носителите им са повече от убедени в магьосници, вещици, уроки и други прояви на отвъдния свят.
В началото ловът на вещици е имал функцията да поддържа реда в обществото. Така се поддържа едно що-годе равностойно общество, в което местните богаташи са принудени да споделят своите ресурси. Ако не го направят, рискуват да ги обвинят във вещерство.
Системата в началото работела добре, но с времето именно вярата в уроки довела хората до живот в крайна нищета въпреки огромното количество природни ресурси. Ловът на вещици крайно подкопал доверието на хората един в друг. Те формирали страх от сътрудничество, защото могат да бъдат обвинени в магьосничество или че вещиците могат да им навредят.
Страхът от завистта на околните, че са постигнали нещо, довела до пълната липса на желание за каквито и да било дейности от страна на хората в тези общества. Така те нито се трудят, нито полагат каквито и да било усилия за благосъстоянието си от страх да не бъдат нападнати или убити.
