Божията богословия има сила. Тя е важна и носи положителна и градивна енергия. На това наблягал учителят Петър Дънов в много от своите трудове. В тях той пише, че в миналото християните посрещали свещениците по-топло и отворено именно поради важността на благословията.
Когато се срещали с божи служител, хората го поздравявали вместо с Добър ден! с думите Отче благослови! . Дънов разказва, че в такива случаи свещенослужителят вдигал ръка и с кръст давал Божията благословия. Прието било да се целува ръка на свещеника.
В дългия си живот народният учител винаги постъпвал така, като след това се чувствал по-добре емоционално поради силата на благословията. Той разказва още, че с нея човек усеща положителната енергия на Бога, става по-спокоен, работоспособен и добър, понеже усеща висшето добро. В подкрепа на думите си Дънов разказвал една любопитна притча.
Някога, когато Турция владяла половината свят, един от султаните ѝ имал обичая да посреща пътници от близки и далечни страни в дома си. За всекиго имало специална стая в двореца. Когато дойдел някой пътник, той бил посрещан от слугите на султана. Те го гощавали с чудни храни. Слагали го да спи в меко легло, но му хвърляли и по един здрав пердах.
Така се разнесла славата на султана из цялата империя. Пътниците знаели, че щом спят в дома на султана, ще имат вкусна вечеря, постеля, но и ще ги бият. Обаче за да спестят някоя лира, пътниците предпочитали да ползват гостоприемството на султана.
Една вечер странник закъснял в града на султана и решил, че няма друг избор – отива да спи в стаята за гости, знаейки, че ще го бият. Слугите най-напред измили краката на пътника. После му сервирали цяла трапеза, отрупана с вкусна храна. Започнал пътникът да яде от едното ястие и постоянно казвал Господ да благослови, както и Господ да наспори.
Тези свои думи пътникът говорил през цялата вечер, дори и вече нахранил се и приготвяйки се за сън. На тръгване все още не го били, затова той започнал да се ослушва. Попитали го какво още иска, а той казал, че си чака порцията бой.
Владетелят започнал да се смее, като казал, че за две десетилетия въпреки гостоприемството му никой не благословил дома и храната му. Вместо това те постоянно повтаряли Стига! , а когато човек каже Стига! , за него и в дома на гостоприемния султан може да настане немотия.
Заключението на учителя Петър Дънов е категорично. Трябва да се радваме на имането и да търсим Божията благословия, за да се умножава.
