Пластмасата вече се е превърнала в част от геологията на Земята. Живеем в епохата антропоцен - геоложки период, белязан от човешката дейност.
Епохата на пластмасата може да продължи с векове. До момента за археологическо разграничаваните епохи определящи винаги са били естествените природни сили. За сегашната епоха обаче определящи са хората и тяхното въздействие върху природата.
Когато пластмасата за пръв път навлиза в ежедневието, никой не предполага, че разпространението ѝ ще придобие подобни мащабни граници.
Тя се наложи най-вече поради невероятна си функционалност и ниските производствени разходи. В същото време обаче, едва 14 % от пластмасовите опаковки днес се събират и рециклират. Благодарение на издръжливостта ѝ, днес тя е навсякъде около нас. И ще продължи да бъде десетилетия, а може и повече, след като си отидем.
Попадналите под Земята пластмаси се разграждат трудно. За сравнение, корите от бананите и хартиените кърпички имат период на разпад между две и четири седмици. Поради това те най-вероятно ще се вкаменят. По този начин човешката дейност ще остави послание за бъдещето, милиони години напред.
За момента е трудно да си представим, но за в бъдеще пластмасата ще е геоложкият материал, който ще дава информация на бъдещите археолози.
Той все по-често се открива в най-младия геоложки слой на Земята, където нивата му бавно, но сигурно нарастват. Пластмасата е един чудесен стратиграфски маркер, тъй като с точност показва времето, в което даден пласт се е превърнал в земна твърд.
Забележителното натрупване на пластмаса може и да е положителен фактор за разгадаването ни от бъдещите хора, но в наши дни оказва драматично влияние върху планетата. Според последните проучвания до 2050 година в океаните ще има повече пластмасови отпадъци, отколкото риба.
Материалът може да доведе до редица пагубни последици за човешкия род. За да се избегне катастрофата, е нужно да се подобрят икономиката и ефективността на рециклирането. В противен случай последиците могат да са фатални.
