Древнобългарският календар е най-старият в света. Според него на 21 декември сме навлезли в 7 524-та година.
Българският календар е много по-стар от Григорианския, Китайския, Юлианския и дори от този на маите. Той представлява невероятно голям интелектуален и научен труд, дело на хора, живели много преди Христа. Прабългарският календар се различава от астрономическия само с няколко секунди, което го прави наистина точен.
През 1976 година ЮНЕСКО признава българския календар за най-стария в света. По времето на Велика България всички народи са се водели по нашия календар, впечатлени от неговата точност.
Българският календар има 12-годишен цикъл. Той е първоизточникът на китайския. Изследователите през всички тези години се изумяват от гениалното решение, което предците ни са взели за 365-тото число. Проблемът с него проваля дори най-съвършените образци на календари. Годината за тях започвала в най-късия ден от зимното слънцестоене, на 21 декември.
В календара им този ден не взимал участие в месеца и не се включвал в съответната седмица. 21 декември бил Ени-Алем - нулев ден. В останалите 364 дни годината се разпределяла в четири еднакви тримесечия или сезона, които били разделени на 13 седмици. По този начин всеки сезон започвал в неделя – първи ден от седмицата за прабългарите.
Началото на древнобългарския календар е през 5504 г. пр. Хр. С неговото изследване са се занимавали Димитър Съсълов, проф. Васил Златарски, историкът ст. н. с. Петър Добрев, доц. Васил Умленски - Институт по астрономия БАН и още много други.
Подобно на съвременния календар, в древния 12-годишен цикъл има 12 зодии. За разлика от други обаче, в нашия календар първият месец от цикъла, в който Слънцето обикаля Земята, започва със свиня (докс, док, прасе). Следват вол (шегор, куврат, буза, бусман), тигър (барс, паръс, баръс), заек (дванш), змей (вер, драгун, кала, слав), змия (дилом, делян, аттила), кон (тек, таг, тих, алаша), маймуна (песин, писин), коч (суръх, север, расате), петел (тох, тах) и куче (етх).
