Стотици жители на бразилското село Арарас живеят в постоянна болка и страх за живота си. Те всички страдат от тежко генетично заболяване, заради което буквално изгарят живи от слънчевите лъчи.
Местните вярват, че над селото тегне страшна прокоба, която не жали нито млади, нито стари и донякъде са прави.
Болестта, която ги убива, се нарича ксеродерма пигментоза и за нея няма лечение. Генетичното заболяване прави хората изключително податливи на вредното ултравиолетово лъчение на слънцето.
То също така буквално не позволява на хората да се възстановяват от слънчево изгаряне. Хората, болни от ксеродерма пигтментоза, се намират в предраково състояние и най-малкото изгаряне е в състояние да отключи коварната болест.
Жителите на село Арарас се стараят всячески да се пазят от слънчевите лъчи, които за тях са смъртоносни, но това е трудно в тропическото поселище, където основният поминък е земеделието.
Първите прояви на болестта се отключват, когато носителите на дефектния ген навършат 2-3 години. Въпреки че родителите полагат неимоверни грижи да пазят рожбите си от смъртоносните лъчи, неизбежното при засегнатите от ксеродерма пигментоза е въпрос на време.
Хората в по-напреднал стадий на заболянето приличат на статисти от филм на ужасите. Те буквално се разтапят под жарките лъчи на тропическото слънце.
Окапват им носовете, ушите им се разкапват и в някои особено тежки случаи буквално им изтичат очите.
Много от засегнатите от жестоката болест са принудени да носят пластмасови маски на лицата си в отчаян опит да опазят онова, което слънцето все още не е изпепелило.
В село Арарас, Южна Бразилия живеят близо 800 души, като 600 от тях са засегнати от кожното протичане на болестта. Няма семейство, което да не се бори с болестта и да не е загубило мнозина от близките си.
Един от жителите на селото – Джалма Храдин, се превърна в емблема на ужаса на заболяването и лице на кампания, която има за цел да повиши информираността на останалите жители на селото за причините за поява на болестта.
И до ден днешен много от жителите на селото вярват, че болестта е заразна и се предава при допир. Други смятат, че тя е проклятие, защото в селото се извършвали безобразни сношения между роднини.
Донякъде техните твърдения имат почва, тъй като генетичният фонд в селото е твърде беден. Според учените село Арарас е било основано от семейство, страдащо от болестта.
С годините тя се е предавала на техните поколения, които са били генетично предразположени към болестта.
И докато властите се опитват да убедят хората от Арарас да не излизат по никакъв повод на слънце и да обработват нивите си нощем по възможност, Джалма Хардин стана поредната жертва на слънцето, което изпепелява жителите на селцето.
