Революционно: В бъдеще съхраняваме всички данни в ДНК

ДНК данни

В бъдеще ще съхраняване всички данни и цялата информация, които са ни нужни, в човешкото ДНК. Революционното откритие е дело на учени от Федералния технологичен институт на Швейцария.

Те открили, че човешкото ДНК е в състояние да съхранява данни много по-ефективно от всички познати до този момент носители – хард дискове, CD и DVD, дискети, USB и др.

По техни изчисления само в няколко грама ДНК могат да бъдат складирани над 300 терабайта данни. От теоретична гледна точка това означава, че в ДНК-то може да бъде съхранено в дигитализирана форма цялото човешко познание.

Подобен метод на съхранение на данните има и друго голямо предимство. Кодираните в ДНК-то данни могат да се съхраняват в продължения на хилядолетия, след което да бъдат възстановени без никакви грешки.

Екипът, ръководен от д-р Робърт Грас, е провел експеримент, за да потвърди това. Те са успели да кодират в човешко ДНК определено количество данни. След декодирането масивът се е възстановил в същия вид – без загуби или грешки.

Сега авторите на революционното откритие са изправени пред още по-голямо предизвикателство – да намерят начин за провеждане на търсения в информационни масиви, кодирани в нишки ДНК, плаващи в капка течност.

Откритието на швейцарските учени може би дава отговор на въпроса как да запазим информацията за натрупаното от хората познание почти завинаги.

В Средновековието хората са записвали информацията за всичко в книги, които са били внимателно копирани от монаси. И въпреки че част от тези книги са оцелели и до днес, това определено не е надежден начин за съхраняване на данни.

С напредването на технологиите хората започнаха да съхраняват информацията си на все по-надеждни и по-надеждни носители, но дори и най-съвършените технически приспособления се повреждат след няколко десетилетия или столетия.

Бинарен код

Експериментът на учените от Швейцария обаче е доказал, че кодираната в ДНК информация се запазва непокътната. ДНК има и друго предимство пред обикновените цифрови носители.

За разлика от стандартните машини, които използват единици и нули за кодиране на информацията (т.нар. бинарен код), то ДНК-то разполага със секвенции от четири химични нуклеотида - A, C, T и G (аденин, цитозин, тиамин и гуанин).

Това означава, че може да побере в пъти повече информация и то на по-малко място.

Екипът на д-р Грас е успял успешно да кодира 83 килобайта текст от Федералната харта на Швейцария и копие на произведението на Архимед Методът от X век. в човешко ДНК.

След това учените капсулирали ДНК-то в кварцови сфери и го държали затоплено на 71 градуса по Целзий за 1 седмица, имитирайки изминаването на 2000 години при 10 градуса.

Когато седем дни по-късно разшифровали кодираното, учените с изненада открили, че няма никакви грешки във възстановената информация.

Сега те трескаво работят над метод за обозначаване на определени части от информацията в ДНК нишките, която ще позволи да се разкодират само определени файлове от масива или да се провеждат търсения.

Те трябва да намерят начин да направят процеса по копиране на информацията в ДНК и по-евтин, защото в момента кодирането и съхраняването дори само на няколко мегабайта струва хиляди долари.

Виж повече

Рейтинг

5 0
4 1
3 1
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати