Авицена - другият баща на медицината

Авицена

Макар и леко изместен от дебелата сянка, хвърляна от Хипократ, средновековният персийски лекра Абу Али ал-Хюсеин ибн Абдалах ибн Сина, наричан още Авицена, е смятан от мнозина за другия баща на медицината.

Авицена е роден през 980 година в малкото село Афшена, намиращо се в околностите на град Бухара, в днешен Узбекистан. Майка му е от едно от многобройните таджикски племена, заселили се в района в този исторически период, а баща му е персиец.

Макар и със скромен произход, Авицена се превръща в светъл лъч на познанието в тъмните времена на Средновековието. Той става лекар, философ, учен, поет и музикант, естествоизпитател.

Още от малък Авицена проявява блестящия си ум. На десет години той е способен да рецитира целия Коран наизуст. Интересите са му разностранни – от аритметика, през философия до поезия.

Постепенно фокусът на вниманието му се насочва към медицината. Учи благородната професия от пътуващ лекар, но постепенно го надминава по знания и започва да разработва собствени методи на лечение.

Талантът му е забелязан и едва 17-годишен - през 997 година, той е назначен в Бухара за личен лекар на емира на Семанидската държава, обхващаща тогава огромните територии на Средна Азия. В двора на владетеля младият Авицена има достъп до богатата му библиотека, където се запознава с трудовете на великите учени от Античността. Там той пише едни от първите си научни трудове.

Настъпващите селджукски турци слагат край на спокойствието в средния изток и Авицена се мести в Персия. Той вече е известно име в научните среди и е добре приет в дворовете на южните емири. Въпреки революционните промени, които въвежда в медицината, той винаги е бил обект на атаки от всякакво естество от традиционно мислещите.

Научни трудове

Той спечелва омразата им с това, че критически преработва и систематизира тогавашните знания. Също така не успява да се впише в нормите за поведение, приети за учените на средновековния ислямски свят. Авицена обича да се хвали с постиженията си, а безгрижността му е безгранична.

Той се прочува с издръжливостта си, понеже отделя време със същата страст на виното и жените, колкото и на науката. В крайна сметка начинът му на живот довежда до психическо и физическо изтощение, което води и до смъртта му, когато той е на 56 години.

Въпреки всичко Авицена става автор на 450 книги върху широк кръг от теми, най-вече философия и медицина. Смятан е от мнозина за баща на съвременната медицина. Най-известните му произведения са Книга на лечението и Канон на медицината, а съчинението му Канон на медицината в продължение на няколко века е основно ръководство на лекарите в Близкия изток и в Европа.

Виж повече

Рейтинг

5 1
4 1
3 1
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати