Когато човек изпадне в състояние на сомнамбулизъм, той е способен на всевъзможни странни неща. При всеки е различно. Едни опустошават хладилника, други си правят среднощна разходка, а има и такива, които просто се разхождат из апартамента. Но едно е общо за всички – никой не си спомня нищо от преживяното.
За повечето хора проблемът с амнезията по време на сомнамбулизъм е наследствен. Четири от пет сомнамбула не си спомнят преживяното и това е характерно и за други представители на фамилията им. Но това не е единствената причина. Често проблемът е предизвикан от липса на достатъчно сън или стрес.
И докато при някои хора случилото се е съвсем безобидно, то други могат сериозно да пострадат. Затова е важно да се обърне внимание на подобно състояние и да се вземат навременни мерки.
Сомнамбулизмът, както и нощният ужас най-често се срещат в детството и обикновено изчезват по време на юношеството. В редки случаи те се запазват или се проявяват и при възрастни хора.
Учените са анкетирали деца и техните родители. Оказало се, че 61.5% от децата, при които и двамата родители са били лунатици в детството си, са страдали от сомнамбулизъм. Рискът такива деца да ходят по време на сън бил 7 пъти по-висок.
Сомнамбулизмът при един от родителите увеличавал риска от това разстройство при детето тройно. В този случай от сомнамбулизъм страдали 47.4% от децата.
Смята се, че говоренето насън предхожда сомнамбулизма. То може да включва сложни диалози, монолози, пълни безсмислици или мърморене.
Говорещите на сън не са наясно със своето поведение и заради това техният глас и езикът, на който говорят, може да звучат различно.
В много случаи то може да бъде наследствено, въпреки че външни фактори, активиращи психиката, също могат да го стимулират. Когато е свързано с психично заболяване, то се наблюдава при хора над 25-годишна възраст.
Модерната наука за съня окачествява състоянието като продукт на подсъзнанието, което се вербализира несъзнателно - за това и няма спомен за случилото се, точно както и при сомнамбулизма.
