„Мъжът лежеше, без да проявява признаци за живот. Около него – голи негри. Стар негър с гривна от слонова кост крещеше нещо край него. Аз проверих дали това е наистина труп – нямаше сърдечна дейност, както и реакция на зениците.
Този човек бе мъртъв. Негрите го заобиколиха и започнаха да крещят. Такъв рев би събудил и мъртвец и точно така стана. Мъжът се надигна, изправи се и ни загледа с оцъклен поглед...” Така описва британски лекар в началото на ХХ век ритуала за съживяване на мъртвец в Таити. Оттогава вуду-ритуалите заемат важно място в кинокултурата и литературата. Но изкуството изкривява истинския ритуал.
Според етнографи, изучавали вярванията в Таити, вудурелигията има африкански корен, но е претърпяла промени под въздействие на католицизма. Обредите се извършват в храмове или под открито небе. С помощта на барабани се извиква дух, който се вселява в някой от участниците в церемонията. Той дава съвети на всички, които имат нужда, и определян наказания за провинилите се.
Според вуду-религията човекът се състои от няколко части – тяло, което умира, и четири духа. След като човек умре, личността му продължава да съществува благодарение на четирите духа. Шаманите могат да върнат към живот мъртъвци, лишени от духовете си, и да ги използват като роби.
Най-известната история за превръщане на човек в зомби е драмата на Клервиус Нарцис. Неговата снимка, на която той седи върху собствения си гроб, през 80-те обикаля целия свят. През април 1962 г. той умира в болница. Тялото му било в моргата едно денонощие, а после бил погребан.
Осемнадесет години по-късно той се появил в селцето Лестра в Таити. Веднага пристигнала сестра му, която го погребала. Никой не му вярвал, но той припомнил на роднините си факти, които знаел само той. Освен това външната прилика била неопровержима.
Той разказал, че бил в пълно съзнание, когато го погребали, но не можел да говори или да мръдне. След погребението го изровил вуду-магьосник. Той го пребил с камшик и го изпратил в Таити, където той работел на тръстикова плантация.
