Национално управление по въздухоплаване и изследване на космическото пространство НАСА съобщи наскоро, че възнамерява да изследва метановите морета на спътника на гиганта Сатурн – Титан. За целта инженери от агенцията разработват проект на специални подводници, които ще плуват в негостоприемната течна среда на спътника.
Специализираното научно списание Сианс е авнир разказва, че още през 2004 година е установено, че около полюсите на Титан съществуват огромни метанови морета. Това е станало благодарение на снимките, изпратени от космическия апарат Касини, който е в орбитата на спътника от повече от десетилетие.
Титан притежава уникална среда за подобен род спътници. Научните среди от десетилетия мечтаят за възможността да я изследват. Спътникът на Сатурн, за разлика от повечето други, има гъста атмосфера. В нея изследователите са открили въглеродни и въглеводородни пари, съдържащи различни молекули, които поставят пред учените множество въпроси.
Освен горният слой на спътника самата му повърхност буди много въпросителни. От снимките, изпратени от космическият апарат Касини, се вижда, че сред огромните метанови морета на Титан в зависимост от сезона се образуват острови. Най-големият метанов басейн на спътника е морето Кракен. Точно там инженерите на НАСА възнамеряват да осъществят амбициозния си проект.
Дължината на морето е повече от 1100 километра. Учените предполагат, че дълбочината му достига до 300 метра. Чрез фотоанализ изследователите са направили извода, че температурата му е минус 190 градуса и е съставено от метан и етан. В момента се изчислява от какъв материал да бъде изработена подводницата, която ще обследва морското дъно.
Решено е да се движи с топлинен генератор, който произвежда електричество, складирайки топлината, излъчена при разпадането на радиоактивни изотопи. Този генератор ще предпазва подводницата и електронните устройства от замръзване в леденото море на Титан. Тя ще може да се движи със скорост 1 метър в секунда.
В подводницата ще са вградени множество сензори, които ще предават данните директно в главната база на НАСА. Те ще бъдат излъчвани с помощта на антена при ежедневните ѝ излизания на повърхността.
