Легендите за зловещите кучета-чудовища, които обитават районите около блатата във Великобритания, са известни от древни времена. Най-популярният обитател на тези места е Баскервилското куче, описано в едноименния роман на Артър Конан Дойл.
Когато той писал произведението си, използвал старинни и необясними случаи, в които хора са срещали очи в очи кръвожадния звяр. Според описанията на Конан Дойл необикновеното създание е с облик на куче и размерите на теле. Червените му очи са с размери на чинии.
Легендата гласи, че Баскервилското куче живее край блатата и ги напуска, за да сее смъртта и да извести нечия такава. Познато е и като Черния дявол или Нечестивия.
Дали е мит или реалност, черното куче с кръвожаден поглед за последно се е явило през 1984 година в дома на семейство Вогън. Звярът се промъкнал в стаята на момченцето. Час по-късно детето се покрило с обриви и починало.
Първият случай на среща с Баскервилското куче е от далечния 4 август 1577 г. Звярът нахлул в неголяма църква. Двама англичани, които имали неблагоразумието да се докоснат до него, изгоряли като факли.
През 1950 година писателят Стивън Дженинкс среща чудовището. След един ден брат му внезапно умира.
27 години по-късно в град Ексфорд двама съпрузи видяли огромно бягащо черно куче. След срещата си с Черния дявол в семейството се занизали един след друг няколко смъртни случаи.
Действието в романа на Конан Дойл се развива в Девъншир. Там фермерите от незапомнени времена са навестявани от неизвестна твар. Животното убива овцете им, раздира шиите им и изпива кръвта им. До труповете им намирали следи, приличащи на кучешки, но много по-големи.
Съществуват обаче и сведения, че Баскервилското куче може всъщност и да не е куче. При една от появите му, хора открили къс козина. Тя била изследвана и от експертизата станало ясно, че това по-скоро са косми на рис. Според направени снимки, звярът напомня на леопард. От разкази на фермери пък съществото повече приличало на пума.
