Учените направиха сензационно откритие – втори тайнствен код се крие в човешкото ДНК.
Учени от Вашингтонския университет са провели изследване в рамките на проекта ENCODE, известно като Човешки геном. Финансите идват от Американския институт за изследване на човешкия геном. Участници в него са имунолог, седем специалисти от катедрата по генетика и двама експерти от други научни организации.
Ръководителят на изследователската група, професорът по медицина и генетика Джон Стаматоянопулос обяснява, че през последните 50 години в науката е залегнало мнението, че измененията в ДНК, въздействащи върху генетичния код, влияят върху това как се създават белтъците.
От проведените тестове обаче става ясно, че това е само половината от цялостната картина. ДНК е може би най-мощната позната система за съхранение на данни, която се използва пълноценно и за всякакви цели.
През 60-те години на ХХ век генетичният код се разшифрова. Тогава учените заключват, че той се използва за записване на информация за белтъците. Новото изследване допълва това залегнало мнение, като открива съществуването на паралелен набор инструкции по управление на тази генна експресия. По този начин някои от характеристиките на протеините могат да се стабилизират, както и да се контролира тяхното производство.
Този втори ДНК код стои в сянка, тъй като е записан върху първия. Генетичният код се състои от 64 кодона, като всеки от тях представлява тройка нуклеотидни остатъци от дезоксирибонуклеинова киселина, кодираща една аминокиселина.
Опитите установили, че 15% от тези кодони са с двойно предназначение. Освен да съдържат информация за аминокиселините, те имат и функцията да определят свързването на транскрипционните фактори. Това са участъците от ДНК, които взаимодействат с белтъците и изрязват отделните гени.
Новото откритие дава коренно нов поглед над механизмите на генетичните заболявания. Става ясно, че измененията в ДНК, които до момента се смяташе, че могат да варират последователността на белтъците, всъщност могат да нарушават цялостната програма за управление на гените.
Те влияят на двата механизма едновременно, а подобни мутации могат да доведат до всевъзможни тежки заболявания. Учените предполагат, че след като са успели да открият първоизточника на проблемите в човешкия организъм, е дошло времето и да преоткрият панацеята за всички болежки.
