Научен екип от Университета на Ню Мексико установи, че под повърхността на Земята лежат океани, които се намират на 600 километра дълбочина под земната мантия.
Океаните, които се намират под земната повърхност като количество се равняват на земните океани, които всички ние познаваме.
Изследването е публикувано в Live Science, а резултатите от него сочат, че океаните под земната мантия е затворен минерал, наречен ригвудит.
Учените се надяват тази находка да им помогне при изучаването на водния цикъл на Земята и начинът, по който тектоничните плочи движат водата между повърхността на планетата и вътрешните резервоари.
Изследователите предполагат, че зоната на точното месторазположение на океаните е между земната мантия и земното ядро. Между тях съществува зона от около 410 и 660 километра, които съдържа вода и редки минерали.
Мантията е горещият скален пласт между ядрото и кората на Земята, заради което някои експерти се съмняват в откритието на американските изследователи.
Научният екип от Ню Мексико твърди, че са извършили няколко експеримента с богата на рингвудит вода, след което са анализирали сеизмичните вълни, преминаващи през мантията под територията на САЩ и са проучили множество модели.
Според учените фактът, че материалът се разтопява показва, че той може да премини през мантията и да достигне определената зона преди земното ядро.
„Щом наблюдаваме такова разтопяване, това означава, че трябва да има вода в преходната зона. Преходната зона може да съдържа огромно количество вода, възможно е то да е колкото на всички световни океани“ – казва сеизмологът Брандън Шманд от Университета на Ню Мексико, който е съавтор на изследването.
Според Шманд и колегите му фактът, че сеизмичните вълни се забавят при преминаването си към долните слоеве на мантията, доказва, че разтопяването на минерала рингвудит става на границата между земната мантия и ядрото.
Разтопеният материал се връща обратно нагоре, превръщайки се отново в минерал, който съдържа вода.
