Има много известни случаи, в които починали хора подсещат близките си за себе чрез телефонни обаждания от оня свят.
През март 1960 година писателят Роналд Бърн се преселва в Рим, след като съпругата му умира. Една сутрин телефонът позвънял. Когато Бърн вдигнал слушалката телефонистката му съобщила, че има поръчка за международен разговор с жена си. След секунди в слушалката наистина чул гласа на жена си, която му рецитирала едно от неговите стихотворения. Постепенно гласът отслабнал и настъпила тишина. Телефонните обаждания от оня свят стават традиция и стават повод.
През 1977 година Мери Мередит от Оклахома се оперира. Когато се връща у дома след операцията, намира купища писма. В едно от тях майката на Мери й съобщава за смъртта на тяхна роднина Шърли в Луизвил, Кентъки.
Няколко дни по-късно телефонът на Мери позвънял. "Здравей, Мери! Тук е Шърли Джин". Стъписаната жена наистина разпознава гласа на роднината си, характерен с южняшкия си мек диалект. Мери изпада в паника и изгубила ум и дума.
След известно време телефонът отново звъннал.
- Здравей, Мери! Отново е Джин. Исках да те попитам дали вече се по-добре?
- Но кой се обажда всъщност? И откъде знаеш, че съм била болна?
- Аз бях с теб в болницата, отвръща гласът в слушалката.
Повечето хора, установили подобни контакти с отвъдното, не споделят своите контакти или се страхуват да направят с това, за да не бъдат обвинени или сметнати за луди.
