Според вярванията в Хаити магьосникът може да превърне своята жертва в зомби – оживял мъртвец. Хаитяните твърдо вярват в съществуването на зомбитата. Това е човек в шоково състояние, подчинен на чужда воля. Той е жертва а магьосника-бокор.
В нощта на погребението бокорът изравя трупа и го „възкресява” чрез своите магически заклинания. Неосъзнавайки състоянието си, зомби ще остане до истинската си смърт роб на магьосника или на господаря, на който е продаден. Съществуват „зомби-работници” и „зомби-градинари”. Магията може да бъде развалена, ако зомбито погълне сол. Тогава човекът идва в съзнание.
Някои търсят произхода на това явление в сложната историческа съдба на Хаити. Набеждаването в сатанизъм е целяло да дискредитира религията вуду (култ, широко разпространен сред негрите на Антилските острови). Според хаитянския социолог Лаенек Юрбон с отъждествяването на магьосничеството с вуду се е целяло разрушаването на културните корени на робите, за да се управляват по-лесно: в известна степен да се зомбифицират.
Лемарк Дузон събира случаи на зомбифициране от 1950 година. Той попаднал на зомби, Клервиус Нарцис, официално починал в болницата Алберт Швайцер в Дешапел, централната част на Хаити, на 2 май 1962 година. За смъртта му е имало медицинско свидетелство.
Тя е била констатирана от двама лекари, единият от които американец. Тялото е престояло в моргата около 20 часа, след което е било погребано на 3 май. 18 години по-късно човекът се върнал у дома си. Познали го, когато припомнил на сестра си прякора, с която го наричали като малък.
Клервиус разказал, че бил зомбифициран по искане на собствения си брат след скарване за наследство. Когато бил изваден от гроба, бил бит, вързан и откаран в северната част на страната, където работил в продължение на две години заедно с други зомбита. Разказите и свидетелските показания съвпаднали.
Поради силните горещини в Хаити погребват мъртвите в деня на смъртта им или най-късно на следващия ден. В нощта след погребението бокорът дава на жертвата си антинаркотик. Противоотровата възстановява физическата активност на „мъртвеца”, но той остава свързан психически със своя господар, вероятно под влиянието на друг наркотик, прибавян редовно към храната.
