Тази събота християните празнуват Тодоровден, известен още като Конски Великден. На днешния ден трябва да почерпят всички, които носят имената Тодор, Тодорка, Теодор и Теодора.
Тодоровден отбелязва първата събота след началото на Великите великденски пости. Датата на празнуването му, както и тази на Великден, се определя спрямо лунния календар.
На 4-ти март християните почитат паметта на Свети Тодор, чийто образ през ранното Средновековие е обединил култа към Светите Великомъченици Теодор Стратилат и Теодор Тирон. В иконографията светецът е представен като ездач на бял кон и змееборец.
Легендата разказва, че император Юлиан Отстъпник поискал от православните християни да ядат идоложертвена храна по време на Великденския пост.
Императорът наредил на градоначалника в Цариград да напръска тайно с кръв от идолските жертви всички постни храни на християнския пазар и по този начин християните, макар и незнаейки, да се осквернят.
Градоначалникът изпълнил заповедта.
За заповедта на Юлиан знаел и Свети Теодор Тирон, който отишъл при цариградския архиепископ Евдоксий и му известил за нареденото от император Юлиан, заръчвайки му да предупреди християните през тази седмица да не вземат никаква храна от пазара.
Свети Теодор казал на Евдоксий през тази седмица християните да си приготвят единствено варено жито – коливо.
Предупредените християни не си взели никаква храна от пазара и затова всяка година почитат светеца от благодарност.
Тодоровден се празнува основно за здравето на конете и затова днешния ден се приема като празник на коневъдството и конния спорт.
При изгрев слънце мъжете сплитат опашките и гривите на конете, украсяват ги с мъниста, с пискюли и цветя и ги отвеждат на водопой. Жените замесват обредни хлябове, като дават от тях и на конете.
На днешния ден се организират конни състезание – кушии, като победителите се награждават. Спечелилият надбягването обикаля с коня си всички домове, за да честити празника.
На Тодоровден трябва да се свари жито, което да бъде благословено в църквата.
