Съществува хипотеза, според която човечеството може би живее в собствена черна дупка, без да го осъзнава. И никога няма да се измъкне от нея. Теорията е дело на американския учен от руски произход Никодем Поплавски, който преподава в университета в Ню Хейвън.
Попитайте кой да е физик и той ще ви каже, че най-разрушителната сила в цялата Вселена са черните дупки. Съгласно Общата теория на относителността, разработена от Алберт Айнщайн, т.нар център или дъно на черните дупки са безкрайно плътни и безкрайно малки. Но Поплавски и неговият екип от физици твърдят, че безкрайността е математически феномен и тя не се среща в природата.
Съгласно революционната хипотеза на учените семейството на живота, което е предшествало Големия взрив, се е формирало именно в черна дупка. След взривът „семената“ от него са дали начало на новата Вселена.
Учените предполагат, че тези т.нар. семена всъщност представляват частици, чиито размер е трилиони пъти по-малък от този на частиците, които хората познават. Въпреки малкия си размер, те са се оказали изключително мощни и са дали началото на частиците, които познаваме днес и които изграждат заобикалящия ни свят.
Според д-р Никодем Поплавски е твърде вероятно черните дупки да представляват нещо като едностранна врата, която свързва две паралелни вселени. Т.е. ако по някаква причина нашата галактика попадне или бъде погълната от свръхмасивната черна дупка в Стрелец А, която се намира в центъра на галактиката, ние ще се пренесем в паралелна Вселена. Ще съществуваме в центъра на черна дупка.
Теорията на Поплавски донякъде се подкрепя от твърденията на руския космолог Вячеслав Докучаев. Докучаев смята, че ако в центъра на черна дупка наистина има живот, то той вече се е превърнал в най-развитата цивилизация във Вселената.
През 2011 година Докучаев е неговия екип провеждат серия от изследвания, които им позволяват да каталогизират различните типове черни дупки.
Изследванията на руските учени разкриват, че във въртяща се черна дупка има региони, в които фотоните могат да се движат по устойчиви периодични орбити. А щом фотоните го могат, то най-вероятно и по-големите обекти, в т.ч. планети, също ще могат да се движат по стабилни орбити.
От практическа гледна точка обаче е невъзможно да се открият тези орбити. Това се дължи на феномена хоризонт на събитията (event horizon). Т.е. стабилните орбити ще съществуват само когато наблюдателят пристъпи границата, където времето и пространството се сливат.
Но зад хоризонта на събитията има област, в която времето и пространствата отново придобиват обичайните си свойства. Тази зона се нарича хоризонт на Коши и учените допускат, че живот съществува именно там.
Но цивилизацията, която живее и се развива в такива условия, далеч няма да е като нашата, твърди Докучаев. Според него това ще е цивилизация от тип III по скалата на Кардашев. Този тип цивилизация ще притежава енергопотребление, което е сравнимо с възможностите на галактиката.
За сравнение, човечеството все още не е достигнало тип I по тази скала, където енергопотреблението се характеризира с овладяването и използването на всички достъпни ресурси на планетата-майка.
