В северозападната част на Аралско море се намира сотров Барса-Калмъс. Жителите на околните области казват, че от него връщане няма.
Островът с нищо не издава за страшната слава, която му се носи. Дълъг е 27 километра, а на широчина достига почти 12 км. На юг представлява плато, изтигнато на 100 метра над морската шир. Това плато крие своите тайни.
Връщаме се в 60-те години на миналия век. Геодезическа експедиция била изпратена на мистериозния остров. Никой от местните не пожелал да съпроводи изследователите, дори се опитали да ги убедат да не отивам там.
Когато екипът стигнал до платото, неочаквано се заоблачило, спуснала се гъста мараня. И в същия миг радиовръзката с лагера изчезнала. След около 40 минути маранята се разсеяла и връзката се възстановила.
От брега заповядали на групата незабавно да се връща. Оказало се, че са минали не 40, а 1480 минути или цяло 1 денонощие и 40 минути. През това време островът бил неколкократно претърсван, но безрезултатно.
Легендите носят, че още през 30-те години на острова изчезнала първата експедиция. Оцелял само един от членовете й. Но успял да се добере до най-близкото селище на брега чак след 3 месеца. Пратили го в психиатрична клиника, защото настоявал пред всички, че на острова е изкарал само 3 дни.
Стария рибар Нурпеис Байжанов се спомня, че някога баща му и брат му ловили риба край острова.
"Неочаквано видели в небето да се издика истински Шейтан. Това е голяма колкото теле птица с криле колкото корабни платна, с клюн, по-дълъг от самото й тяло, пълен с остри зъби".
Гледката същисала мъжете и те побързали да отплават към брега.
На смъртния си одър бащата на Бейжанов му дал зъб от клюна на Шейтана.
Когато той бил изследван в Институтат по палеонтология, специалистите били категорични: зъбът принадлежи на гигантски летящ гущер птеранодон от семейството на птеродактилите, измрели преди повече от 145 милиона години.
