Под термина символна култура се разбира езикът, изкуството, личните украшения и обредите (например погребението). Именно тя е нещото, което отличава хората от другите видове на Земята. Смята се, че тя е по-стара от разумния човек. Най-големият въпрос относно нашата еволюция обаче е именно как и кога точно е възникнала символната култура.
Хиляди години преди нас първите изправени хора са мятали копия и са приготвяли ярки бои, за да украсяват себе си и предметите от бита си. Каменните оръдия, използването на огъня, изкуството – всички те се появяват в Африка доста по-рано.
За да стане ясно как е възникнала символната култура, трябва да се определи кога подобна символна дейност е започнала да определя човечността. В отговор на това има две изградени теории.
Едната твърди, че културата се е развивала постепенно и то в Африка в продължение на целия период от съществуването на разумния човек. Другата поддържа мнението, че човечеството е извършило голям културен скок приблизително преди 60-80 хил. години, когато хората с пълни сили са се втурнали от Африка в Евразия. Това събитие е наречено „епизодично ускорение на изменението” от антрополога Пол Мелърс. То се е случило непосредствено преди горният палеолит да замени средния. Той говори за определена „човешка революция”.
Позовавайки се на археологическите находки, става ясно, че хората по това време далеч са надминали своите предци по отношение на техническа сложност. Те ловели риба, нагрявали оцветители за получаване на бои, поощрявайки растежа на полезните растения, погребвали мъртвите в гробове и поставяли геометрични фигури по пещерните стени.
Едновременно с появата на тази символна култура хората са започнали да живеят в по-големи групи. Йерархичната организация на общините се е усложнила и това вече не са били стада от скитащи ловци и събирачи. Носителите на тези нови идеи се насочили от Африка към Евразия и с времето са асимилирали и изтласкали другите популации от неандерталците, денисовците и всички останали.
Причината за тази революция още не е открита. Смята се, че е възможно някоя генетична мутация да е изиграла важна роля. От друга страна това може да е станало в резултат на „икономически и демографски обстоятелства в условията на бързо изменение на климата и околната среда”. Това действително е било време на рязко застудяване, отчасти предизвикано от изригването на супервулкана Тоба на Суматра. Това станало преди около 74 000 години.
В последните години обаче има известни съмнения за изказаните привидни факти. Нараства броят на находките, говорещи за това, че символната култура е съществувала дълго преди хипотетичния период на акселерация. Антрополозите твърдят, че не е имало никаква революция. В Близкия изток и Африка хоминидите са приготвяли бои и са погребвали мъртвите по символен начин преди повече от 180 000 години.
Според някои експерти човешкото общуване се е появил преди 170 000 години. Според повечето археолози „съвременният разум” може да е възникнал още преди 500 000 години при изправения човек.
При съединяване на африканската история на символизма с по-късната евразийска се получава картина на доста постепенно развитие на културите без каквито и да било скокове. Всъщност е възможно Африка далеч да не е била център на развитието на културата.
Доказателство за това е испанската пещера Ел Кастильо. Там са открити изображения, които са на около 40 000 години. Според досегашните данни по това време разумният човек, идващ от изток, още не се бил добрал до тези места. Тогава логично идва въпросът – кой ги е направил? Удовлетворителен отговор е само хипотезата, че символизмът се е появил преди „човешката революция”.
Има и трета междинна гледна точка, която смята, че най-вероятно символното поведение действително се е развивало в продължение на стотици хиляди години, но именно разумният човек е стигнал до най-сложните му форми. Други видове са го приели и са го разпространили по света още преди сапиенсите да напуснат Африка. А културният обмен с неандерталците и денисовците е довел до рязък скок в културното развитие.
Като цяло човешката история е виждала определени ускорявания в културен план. В междинните периоди обаче също са изобретявани велики неща. Има и периоди на затишие преди появата на нещо ново, както и неговото постепенно разпространение. Напълно е възможно това, което изглежда като революция, всъщност да е било период с широко внедряване на отдавна изобретени технологии.
