За да се разясни какво точно се има предвид под „Струнна теория за света”, на първо място трябва да изясним няколко неща още в самото начало. И така – гравитацията.
Пръв Нютон открил защо ябълките падат на главата му - привлича ги по-голямото тяло на Земята. Така била открита гравитацията. Как точно действала тя, обаче, години по-късно установил Айнщайн. Той доказал, че гравитацията не е просто привличането между телата, а фактът, че тя е просто вдлъбнатини в пространството.
Това означава, че гравитацията е изкривяване на тъканта на Вселената. Айнщайн открил още много неща - че светлината е най-бързото нещо, че колкото по-бързо се движиш, толкова по-бавно тече времето за тебе и т.н.
По времето на Айнщайн обаче други хора установили, че клетките се състоят от атоми, а пък атомите от протони, около които кръжат електрони. В тази структура не влияе гравитацията, а ядрената сила, електро-магнетизмът и слабата връзка.
Нещата станали още по-сложни, когато се установило, че тези протони, неутрони, т.н. са изградени от още по-малки нещица - кварки, които трептят в различни посоки. А самите електрони не са нито материя, нито са силово поле, но може също така да са двете едновременно.
Също така се оказва, че един електрон може да се намира тук, може да е там, а може и да е на много места едновременно и в същото време никъде. В един момент той е на едно място, в другия може да се разпръсне и да стане море от възможни местоположения.
След всичко това на дневен ред излязъл въпросът за самоизключващите се теории. От една страна всички големи неща - планети, хора, ябълки, си кръжат по плавни орбити и си се привличат както трябва. Когато обаче стане въпрос за малките нещица - протони, електрони, кварки, те не се подчиняват на този закон и нищо не е сигурно.
Тези два закона взаимно се изключват. А границата на това "голямо-малко" не може да бъде установена. По този въпрос Айнщайн станал звезда с откритията си за гравитацията и относителността. Животът му обаче не стигнал да разбере защо става така и няма ли начин да се обединят тези два закона. За целта обаче на бял свят се появила Струнната теория.
Струнната теория е открита случайно по математически път. Чисто теоретично и с формули математици и физици стигнали до заключение, че най-дребните дребни неща, които са ни познати (кварките), въобще не са най-малките неща. Те самите са изградени от още по-малки неща, които не са нито материя, нито частици.
Те представляват тънки, миниатюрни шайбички от чиста енергия - "струни". Те имат всякакви форми и трептят с най-различни вибрации и посоки. Чрез това откритие могат да се обяснят много неща, като например защо във Вселената има няколко величини, които важат навсякъде като гравитацията.
Други сили - ядрена, електро-магнетизъм и слабата, също са точно определени. Ако някоя от тези величини бъде променена, Вселената изобщо няма да съществува. И всичко това зависи от формата на пространството и на тези шайби/струни енергия.
Всяка струна има точно определена форма и от нея зависят всичките тези постоянни величини, които задържат Вселената жива. Това е една своеобразна космическа симфония от невидими звуци/трептения.
При струнната теория обаче има една въпросителна. Нашите възприятия приемат съществуването на 3+1 измерения: напред-назад, наляво-надясно, нагоре-надолу и време. Тези струни обаче няма как да се поберат в тях, тъй като подобна Вселена им е прекалено тясна. Математическите изчисления на струнната теория важат само и единствено в 11 измерения.
