Числото 7 е считано за свещено и е било въплащение за началото и края.
Във Вавилон, например, почитали седем главни божества, които се прекланяли пред 7 големи небесни тела: Слънце, Луна, Меркурий, Венера, Марс, Юпитер и Сатурн.
По-късно имената на тези планети дали имената и на седемте дни от седмицата в римския календар. Така неделята станала Слънце, понеделник – Луна, вторник – Марс, сряда – Меркуриий, четвъртък –Юпитер, петък – Венера, а събота – Сатурн.
Числото седем има водеща роля в летоноброенето. В Библията се срещат седемте поколения на светото семейство, в приказките се казва "през седем държави"... Често се среща и в географските названия – много градове, села, планини носят следата му.
Рим, Прага, Киев, Москва се гордеят, че някога са били построени на "седем хълма".
Много митове и легенди са свързани с числото 7. И в Библията се казва, че Господ сътворил земята за седем дни. 7 са цветовете на дъгата, числото присъства и в много пословици и поговорки.
Наполеон е вярвал в магическата сила на седмицата. Изградил войската си на базата на 7 принципа. Самият той стоял начело. Всяка част била водена от маршал, на всеки маршил принадлежали 7 генерали, на всяка рота – по 7 взвода.
И до ден-днешен много учени по света се занимават с особените характеристики на числото седем.
