Фройдиски езикови грешки

Фройд

Зигмунд Фройд, 1856-1939г., е австрийски невролог и психолог. Той е основателят на едно от основните течения в психотерапията - психоанализата.

Между 1892-1895 г. Фройд се увлича по прилагането на метода на свободните асоциации в работа си с пациенти. Той слага пациента да се настани удобно в креслото или кушетката, като максимално го предразполага да се отпусне.

След това пациента трябва да изкаже на глас всички мисли и спомени, които му хрумват в този момент, независимо от тяхната тривиалност, абсурдност или нелогичност.

Най-интересно за анализа на тези словоизлияния са паралингвистични (интонацията и тонът на гласа) и екстралингвистични (паузите и противоречията, смените на предмета на мисълта и разказа от страна на пациентите) особености.

Зигмунд Фройд

Фройд поставил правилото, следвано от всички психоаналитични терапевти след него, че една свободна асоциация води след себе си друга, разположена дълбоко в безсъзнателното. Подобни асоциации се тълкуват посредством символичното значение, което се придава на изразените мисли и чувства.

Основната теза в това правило за детерминизма е, "свободните асоциации" никога не се явяват свободни, а се направляват от неосъзнати процеси.

Разбира се, при Фройд всичко е свързано. Дори езиковите грешки. Той често е използвал не рядко срещаните във всекидневието явления, по-известни като "lapsus", т.е. грешки при говорене, четене и слушане.

Психотерапия

Към тях неминуемо се отнасят и временните, и избирателни процеси на забравяне на лични имена, загубването или скриването сам от себе си на нещо, приемането за действителни на неща, които в действителност не съществуват или не са такива, каквито изглеждат, и др.

Анализът на езиковите грешки служи на психоанализ за илюстрация на двата постулата. От една страна това е наличието на несъзнавани от човека психични явления, а от друга - на сексуална детерминация на психичните разстройства.

Според Фройд, тези явления имат още няколко първопричини. Това може да е умора, превъзбуда, увлечения или пристрастия.

Изводът му е, че като цяло грешките на езика са "психични актове, възникващи от интерференцията на две различни намерения, в резултат на което едното притеснява и изопачава другото" и че, "потискането на желанието да се каже нещо е задължително условие за поява на говорна грешка".

Като най-впечатляваща грешка на езика се смята тази при говорене, когато човек произнася точно обратното на онова, което е искал да каже. От друга страна са и шегите, анекдотите и хуморът, зад които прозира ясното неосъзнаване.

Виж повече

Рейтинг

3.7
Общо 7 гласували
5 2
4 3
3 0
2 2
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари