Църквата „Св. Николай Чудотворец“ или по-известна сред столичани като Руската църква е един от най-красивите храмове в София и попада под защитата на ЮНЕСКО.
Строежът му започва в края на XIX в. върху парцел на руското посолство, за да се превърне в последствие в духовен център на руските емигранти у нас през XX в.
В началото на 20-те години на XX в. настоятел на църквата става архиепископ Серафим Соболев, който я стопанисва до смъртта си през 1950 г.
И до ден днешен църквата се свързва с името на архиепископ Серафим и криптата, където е погребан той. Десетки вярващи се стичат всеки ден в храма, за да напишат своето молитвено писмо до владиката. Според разказите на посетителите, чудесата са факт и молбите на хората наистина се сбъдват.
Архиепископ Серафим Соболев или както е известен в България - дядо Серафим е роден през 1881 г. в град Резан, Русия. Възпитан е в православното християнство от малък. Завършил е духовна семинария, след което е продължил своето обучение в Петербургската духовна академия. След завършването си става доктор по богословие и преподава в редица семинарии в Русия.
След болшевишката революция дядо Серафим е принуден да напусне своята родина. През 1921 г. архиепископ Серафим идва в България. Руският владика бързо спечелил любовта и уважението на българите.
Още приживе личността на архиепископ Серафим се свързвала с чудеса. На 3-ти март 1925 г. по случай Националния празник на България архиепископ Серафим благословил цар Борис III и министрите, които били с него, въпреки че това не се вписвало в официалната традиция.
Само месец и половина по-късно благословените от архиепископа държавници оцеляват по чудо по време на бомбения атентат в църквата „Св. Неделя“.
Архиепископ Серафим си отишъл от този свят на 13-ти февруари 1950 г. Храмът „Св. Николай Чудотворец“ не успял да побере всички желаещи да се сбогуват с владиката.
Твърди се, че преди да си отиде архиепископ Серафим обещал на всички вярващи да им помага като добавил – „Вие ми пишете писма.“
