Израстваме с мисълта и вярата, че светът и реалността, в която съществуваме, са нещо материално и физическо. Въпреки това тази мисъл често остава разочарована от различни трудно обясними явления, които нашите възприятия не могат да поберат в представата за реалност.
В миналото Вселената е разглеждана като празно материално пространство за разлика от съвременната гледна точка, която я смята за холаграфска проекция, резултат от първичната реалност на нашите биологични и технологични инструменти.
Не липсват доказателства за холографска реалност. Повечето от тях са произведени чрез медитация или астрална проекция.
При изследване, направено през 1982 г. в Парижкият университет се открива, че при определени обстоятелства субатомни частици като електроните са в състояние да комуникират помежду си, независимо от разстоянието.
Всяка една частица е копирала дейността на „близнака си“. Физикът Дейвид Бом смята, че това откритие предполага съществуването на обективна реалност. Въпреки очевидната здравина на Вселената, в нея може да се задействат холограмни образи.
Без значение на колко части се разделя, една холограма винаги остава цяло. Разделянето на отделни и независими холограмни изображения за сега се спряга за илюзия. Това извежда до закона, че единството преобладава.
Всички неща във Вселената са свързани помежду си. Електроните в един въглероден атом са свързани в субатомни частици, от които се състои сърце, мозък или звезда.
В холографската вселена дори времето и пространството не могат да се разглеждат като основи. Понятието място трудно може да се разглежда като цяло, след като обектът е разделен на няколко части. Това се случва и с времето, което според локацията може да бъде дву-или триизмерно.
Триизмерна е Вселената, създадена от холограма на първична реалност, която е извън времето и пространството и е копие на нещо реално, т.е нашата реалност съществува в друго време и пространство, единствено цяло, което се запазва е нашето съзнанение.
Всички възможни действителности, създадени от едно човешко съзнание, съществуват сами за себе си в рамките на съзнанието, което ги създава. По този начин могат да се отклоняват гневът, стресът и страхът, понеже те се намират на най-ниското измерение в нашето съзнание.
Холограмата се проявява като загадъчно и вълнуващо място, която е в състояние да разшири съзнанието ни, но за сега тези твърдения се базират само на лабораторни изследвания, не на реален житейски опит.
