Магията е дефинирана като „науката-изкуство, която причинява промени в съгласие с волята.” И тъй като човек е мотивиран от собствените си емоции за любов и омраза, магията се развила в две форми: първата, мотивирана да се правят добрини на човечеството и наричана бяла магия, и втората, наричана черна магия, целяща да му навреди.
Обикновено погрешно се смята, че този, който практикува магия, е магьосник или вещица. Това не е така, защото магията по своята същност е практика, което означава, че всеки може да я изучи и да я прилага. Такива хора са наричани магове, а вещицата е жена, принадлежала към времето на Европа преди появяването на Христос.
Магията, която властва над желанията на някой друг по силен, обвързващ и постоянен начин е тази, която цели вреда, болка или смърт. Това е например, когато някое заклинание причинява болка, поврежда собствеността или изисква контрол, или сила върху някого. Такива заклинания правят магъосниците, а тези цели са изключително неетични, поради което трябва да бъдат избягвани от практикуващите магия.
Най-простата форма на магьосничество е когато определен физически акт се изпълнява, за да се постигне конкретен резултат. Например восъчна фигура се поставя над огъня, за да се предизвика нечия смърт, кръв се разпръсква над ливадите за плодородие през следващата година или пък от корда се правят възли за попътен вятър при пътешествие по море. Формите на магиите определят размера на народните поверия и често се наричат черна магия.
Една от причините да се асоциира черният цвят се крие в създалата се в Египет магичност, наречена „Кем”, което означава черно. Това се дължи на факта, че плодородната почва на делтата на Нил е черна, за ралика от неплодородните пясъци на заобикалящата я пустиня, които са червени. Затова в Египет черното е добро, а червеното представлява злото. Освен това кожата на хората, живеещи в районите на Африка, Индия, Австралия, Карибите и т.н. имат тъмна кожа. Много от египтяните също, което подсилило асоциацията със собствената им земя. Затова магията на „черната държава” се превърнала в „черна магия”.
Въпросът е в намеренията на магъосника, които определят целите, а не в цвета на магиите. Сама по себе си черната магия не е задължително да е по-лоша от другите магии. Поначало този цвят от магическия спектър се отнася до сила и контрол- сила да се правят неща, сила да се контролира света и сила да доминираш над другите. Но както оръжията могат да бъдат използвани и за агресия, и за защита, така и черната миагия носи цвета и на предпазването.
Въпреки всичко обаче, когато хората говорят за черна магия и за творци на тъмните сили, те говорят за магията, която се използва за егоистични цели и която не е в полза на другите. В случая става въпрос за доминирането и манипулирането на хората против тяхното желание, в карането им да правят нещо против волята си, да работят в интерес на някой друг, умишлено да вредят на останалите, в заплашването, потискането или отнемането на силата им - всичко това са практики на творците на черните сили. Истинските магове по дефиниция не използват магията по този начин.
Друга форма на черната магия е т.н. некромантия, при която се извикват духовете на мъртвите за консултация. Това става по време на сеанс, в който медиумът изпада в транс, позволявайки временно на духовете да използват тялото му и да говорят чрез неговите устни. Най-често това се случва по молба на жив близък, който иска да зададе някакъв въпрос на покойника или просто да се увери, че в задгробния му живот всичко е наред.
