На 4 декември 1872, двайсет дни след напускането на Ню Йорк, монотонието в корабния живот на моряците, пътуващи на борда на Дей Грация, било нарушено от случка, която те никога не забравили. Малко след като направил обичайната си следобедна проверка, капитан Морхаус съзрял друг кораб на няколко мили разстояние. Платната му били опънати за превъзмогване на северния вятър, но изглеждал неправилно управляван. След като мистериозният кораб се приближил, Морхаус започнал да го поздравява, надувайки тръбата си, но поздравите му били посрещани само от тишина.
С идеята, че има нещо странно, той изпратил помощник-капитана си заедно с още двама моряка на кораба да проучат какво е положението. Когато се приближили, те видели името на кораба- Мари Селест. Качвайки се на борда те чули само вятъра и океана, който се блъскал в корпуса. Не се виждала жива душа.
Притеснени, че може би корабът потъва, те проверили трюма за вода. Макар и да открили три и половина фута вода, това не било опасно количество и можело лесно да бъде изпомпано от помпите, които били в добро състояние.
Разглеждайки кораба, мистерията се задълбочила. Навсякъде където погледнели, имали усещането, че хората са напуснали за малко с идеята после да се завърнат. Дрехите им, ботушите, парите, самобръсначките, лулите и другите лични вещи си били на борда. С изключение на проснатото пране, всичко било подредено и сгънато. Корабът имал запаси с храна за шест месеца и достатъчно прясна вода. В каютата на капитана, в която било спано, но не и разтребено, се виждало, че е имало жена и малко дете.
Задоволени, че няма никой на борда и че корабът не бил в непосредствена опасност от потъване, мъжете се върнали на Дей Грация. Макар да нямали идея какво се е случило с Мари Селест, явно хората просто били изчезнали. Лодките й ги нямало, както и документите на кораба, и навигационните инструменти. От останалия на борда корабен дневник се разбрало, че корабът бил напуснат 10 дни по-рано и в продължение на 500 до 7540 мили се движел на собствен ход. Тъй като изглеждало излишно да търсят изчезналия екипаж, капитан Морхаус и мъжете му решили да върнат кораба в пристанището и да получат полагощото им се възнаграждение. Така Мари Селест пристигнала в Гибралтар на 13 декември, само 12 часа след Дей Грация.
Макар да изглеждало странно напълно здрав кораб без никакви сериозни щети да е обезлюден, отначало никой не се притеснил за екипажа. Всеки бил убеден, че сигурно той бил качен на преминаващ кораб и с появяването си ще даде разяснение за това какво се е случило. Това никога не станало.
С кораба като доказателство било трудно да се предположи какво се е объркало. Разследванията не спирали и всяка теория ставала все по-абсурдна. Отначало заподозрели, че хората на Дей Грация са ублили екипажа на другия кораб, за да могат да получат възнаграждението. Това било трудно доказуемо, а и парите не били кой знае колко много.
После се предположило, че на кораба е имало бунт и убийство, за което свидетелствали кафеникаво-червените петна на палубата и перилата, както и малък разрез, направен от брадва. На стар ръждясал меч имало следи от кръв. Корабът пренасял алкохол, а един варел бил повреден. Изследователите решили, че това може би е довело до теоритичния бунт. От друга страна обаче всичко било подредено, а и накрая се оказало, че следите по палубата не са от кръв.
По-убедителна била теорията, че екипажът е избягъл в пристъп на паника. Но какво би могло да я причини? Някои решили, че корабът е попаднал на подводен риф и хората, помислили, че ще се удавят, решили да напуснат борда. След това вятърът може би се променил и корабът излезнал от рифовете.
По-нататъшните изследвания установили, че ключът към загадката се крие в 1700 варела алкохол и в свободния отвор на някои от тях. Може би алкохолът е изпуснал газ, която някой подушил, или даже може би имало експлозия, при която хората решили, че ще се взриви целия плавателен съд. Обхванат от паника, екипажът напуснал кораба, оставяйки го на собствен ход.
Какво всъщност се е случило? Мнозина твърдят, че екипажа в погълнат от Бермудския Триъгълник. Може би никога няма да разберем. Историята за Мари Селест остава една от най-големите мистерии, витаещи из моретата.
