Остров Кокос се намира на 300 мили от брега на Коста Рика, и е най-големият необитаем остров, богат на природни съкровища.
На тези 10 квадратни мили на единственият остров в Тихия океан с дъждовните гори, се разгръща върхът на древен вулкан.
От стръмните скали, надвиснали над брега се издига 671-метровия връх Серо Иглесиас, който е най-високият връх на острова. Дивата джунгла е разкъсвана от около 200 водопада, които падат от височините на острова.
Вярва се, че откривателят на острова е Йохан Кабечас през 1526 г. 16 години по-късно островът се появява на френска карта, обозначен с френското име Ile de Coques.
Но испанците не свикват с френското му наименование и го наричат Isla del Cocos или островът на кокосите. Както подсказва и самото име, островът изобилства от кокосови дървета.
През следващият век островът играел роля на океанска спирка, където корабите можели да спират за почивка. Пиратите са тези, които превръщали острова в свой дом.
Климатът на острова е тропически, със средна годишна температура 26.6°C. Почти през цялата година валежите са постоянни, което е и причината за високата растителност.
На острова има растения, като папрат, мъх, но и дървета с височина над 500 метра.
Животинският свят е съставен от множество насекоми, морски птици и бозайници. Последните са донесени от хората, тяхната група се състои от сърни, свине, котки и плъхове.
Островът притежава богат коралов риф, пещери и вулканични тунели, които са убежища за много мекотели, ракообразни и риби. Островът е известен и с голямата си популация акули.
Островът става популярен за водолази, имащи възможност да видят акулата чук, скат, делфините и много други морски популации.
Заради пищния си морски живот, островът е обявен за един от 10-те най-добри места за гмуркане в света.
През 1997 г. Кокос става част от националното културно наследство на Юнеско.
Единствените хора, допуснати да живеят на острова, са неговите охранители. На туристите им е забранено да нощуват и да остават на острова.
