Sanovnik.bg»Статии»Мистерии»Когато умираме

Когато умираме

MarianeMariane
Джедай
329112127
Когато умираме

Истината е, че хората умират така, както живеят – всеки по свой начин. Въпреки това, съществуват редица признаци, които могат да ни покажат кога нашите близки вече са поели по пътя, от който няма връщане.

Важно е да отбележим, че при някои хора се наблюдават всички или повечето от знаците на приближаващата смърт, докато други просто напускат този свят без предупреждение. Така, ако ви се налага да се грижите за близък, който е на смъртен одър, ще имате време да се подготвите психически за наближаващата загуба.

Когато умираме

Разпознаването на знаците на смъртта ще ви помогне да потърсите помощта на близките си, ако смятате, че не сте състояние да се справите сами с това, което ви очаква.

Първи признак: Загуба на апетит

С приближаването на смъртта, когато се очаква тя да настъпи в рамките на следващите седмица или две, все повече от умиращите загубват всякакъв интерес към храната и напитките. Някои от тях дори отслабват до степен, в която не са в състояние да преглъщат нищо. Това стресира в голяма степен хората, които се грижат за тях.

Причина за това е заложеното ни социално схващане, че от поемането на вода и храна зависи оцеляването ни. Истината е, че няма смисъл да насилвате болните си близки, ако не искат, защото тяхното тяло вече не се нуждае от енергията, която храните доставят на организма.

Когато умираме

Единственото, което можете да направите, е да се погрижите да овлажнявате устните им с кубче лед или парченце плод. Не се безпокойте за тях – те не „гладуват“, просто тялото им „изключва“ една по една основните си функции.

Втори признак: Промени в умственото състояние

С наближаването на края някои болни биват обземани от безпокойство. Те непрекъснато оправят дрехите и завивките си или протягат ръцете си към нещо, което вие не виждате. Тези, които са в състояние да говорят, често разговарят с вече мъртвите си близки или небесни ангели.

Колкото и да ви тежи, не бива да отнемате илюзиите на умиращите. Колкото и да е напреднала науката, тя все още не е отговорила какво ни чака, след като физическото ни тяло престане да функционира. Дали пред очите на умиращите наистина се повдига завесата на един друг свят или става въпрос за неизследвани биохимични процеси в мозъка им няма значение.

Трети признак: Приливът на енергия

Когато умираме

Един от най-удивителните феномени в процеса на умиране е „Приливът на сили“. Обикновено се появява няколко дни до няколко часа преди физическата смърт при терминално болни пациенти. След като състоянието им се е влошавало постепенно в продължение на месеци, изведнъж болните се подобряват.

Някои се изправят в леглото или поемат храна, за първи път от дни насам. Усмихват се и говорят с близките си. Промяната е толкова удивителна, че изведнъж всички са готови да повярват в невъзможното. На каквото и да се дължи този прилив на енергия, той изчезва точно толкова бързо, колкото се е появил, след което състоянието на болните рязко се влошава.

Голяма част от умиращите изпадат в предсмъртна кома непосредствено след „Приливът на сили“. Често те стават апатични, не отговарят на дразнения или думи, дишат повърхностно и като че ли, постепенно заглъхват.

Сега е последният ви шанс да им кажете колко много ги обичате и колко много са означавали за вас, защото дори и да ви се струва, че те вече не са тук, експертите твърдят, че чуват всяка дума и усещат всяко докосване.

Когато умираме

Четвърти признак: Промени в дишането и циркулацията

В самия край на живота тялото на човек започва да преустановява една по една функциите си. Често ниското кръвно налягане на пациентите принуждава тялото да насочи кръвта към вътрешните органи и сърцето, в резултат на което по крайниците се образуват сини и морави петна.

Ръцете и краката на близките ви може да станат леденостудени. Тези промени не бива да ви притесняват, защото – уверяваме ви, това не им причинява дискомфорт или болка.

Пригответе се да се сбогувате с близките си, когато чуете характерните промени в дишането, които са най-ясният предвестник на смъртта. Пациентите придобиват дишането на Чейн-Стокс. Става дума за вид патологично дишане.

При него дълбочината на дихателните движения постепенно се увеличава, след което плавно намалява и настъпва мъчителен период на апнея, т.е. липса на дишане. Периодите на апнея варират от 30 секунди до 2 минути. Това ще продължи докато човекът не си поеме и последната глътка въздух. И сърцето му не спре да бие завинаги.

Facebook
Любими
Twitter
Pinterest

Рейтинг

4.1
532
426
310
27
10
Дай твоята оценка:

Коментари (53)

Изпрати
Aни
Aни
17.07.2013 20:57
баба Ванга е казала, че не бива да се страхуваме от смъртта. тя била естествен процес, така както раждането и тя самата нямала никакъв страх от нея...така че, спокойно!:) вероятно е доста интересно от "другата страна"...
1
0
Василея
Василея
15.07.2013 09:16
г-жо,граматика ли ще предавате сега,чувства нямате ли.Грешките в писането ли намерихте да покажете,Срамотаааа
0
0
Онзи
Онзи
09.07.2013 23:09
Това до някъде е вярно, може би в повечето случай. И да знаем всичко това, пак не би помогнало много на близките.Не дай си боже починалият да е млад човек. Не го пожелавам на никого.
1
0
Тяна
Тяна
09.07.2013 22:05
Ужасно,просто ужасно.Когато умира животно е същото.
1
0
Тери
Тери
09.07.2013 21:28
Както Тина информира Мария Кирянова, така и аз бих искала да информирам нея, че няма право да се обажда и да се заяжда относно правопис и пунктуация (мисля, че тази дума липсва от нейния текст, понеже не е знаела как да я напише правилно), тъй като в нейното неуместно писание със забележки, също е допуснала грешки:
1."неиният" се пише с Й и не е с пълен член,тъй като е определение към подлога "текст". -2грешки
2."или липсват или"- при повторна употреба на "и-и", "или-или", "дали-или", "ли-или", "ту-ту", "нито-нито" и т.н., пред вторият двоен съюз винаги се поставя запетая. Ако се среща повече пъти в изречението, то запетаята се слага през едно, т.е. при употребата на трето "или", преди него няма да има... -1грешка
3.", за запетаите/ да не говорим"- редно е, след като веднъж се отвори СКОБА, да дойде и момент, в който да се затвори...А наклонената черта- едно, че е използвана неуместно,второ- не замества "()" в дадено пояснение...По-скоро не би трябвало да има някакъв препинателен знак. 1грешка
4."А на автора 2":
4.1.Редно е единственото лице,което играе ролята на подлог в изречението,да има пълен член... -1грешка
4.2.Редно е,също така, да се сложи тире след "автора" ,тъй като се пояснява колко са,аджеба тия грешки.А когато има подразбираща се, но изпусната част (в този случай умишлено изпуснатата дума е "има", изхождайки от предишното изречение),се поставя тире ("-"). -1грешка
Относно поговорката на мястото на многоточието... ...от толкова набиващи се на око грешки, човек трудно би откъснал мисълта си за нещо друго. Срамота! Пет изречения,три от които са прости, с шест (6) правописни и пунктуационни грешки...Изказването на Мария е значително по-дълго от Вашето (макар че не изпитвам уважение към неграмотни хора,но етикетът изисква да се пише с главна буква),Тина!На мен ми идва поговорката "Гледай си в своето канче,не в чуждото."
Искам да се извиня на останалите читатели за включването, но ми е писнало от хора, които се изказват неподготвени. Все пак статията е отнесена до нещо сериозно и по-значително от вятърничавите приказки...Коментари на читателите са допуснати, за да могат да отразят своето мнение, своята гледна точка в/у становището на написалият текста, както и за обмен на информация и преживяно от самите участници в беседата,ако мога така да я нарека.
Лично аз не съм имала възможността да съм съпричастна с изпращането на някого по последния му друм, но съм свидетел как баба ми се състари значително с грижите покрай родителите си, в продължение на 5години. Това е наистина голямо мъчение, както за бъдещия покойник, така и за обгрижващите го близки и роднини...
Лека пръст на хората, които сме загубили през живота си!Дано да са намерили своя покой!
Поклон пред паметта им!
3
2
NikiTO
NikiTO
09.07.2013 19:18
Tино,Тиноо,язък ти за безгрешното писане :/
0
0
катя
катя
09.07.2013 15:27
Аз бях свидетел на смъртта и на майка ми и на баща ми,както и на бабите ми.Преди шест месеца издъхна майка ми,която гледах около три месеца на легло.Не знам дали ще ми повярвате ,но аз усещах всичко,което ще се случи.Беше ми като на филм.Посочените неща в статията мога да кажа ,че са относително подобни,на тези които преживя мама.Всичко се случи бавно и постепенно и малко банално ,но бих го сравнила с угасването на свещ.Виждах как гасне и аз бях безсилна да променя нещата.В същото време осъзнавах,че това е неизбежният ход на живота.Мъката и тъгата са неописуеми,но сякаш знаейки това ми беше по-лесно да приема безвъзвратното.Пишейки тук -целта ми беше да задам въпроса-защо след смъртта на баща ми имах чувството,че той ми предаде всичките си сили?Дълго след това аз се чувствах силна- в буквален и в преносен смисъл.След смъртта на мама-точно обратно.Физически и психически се чувствам много слаба.Знам,че след загубата на най-близки винаги е така,но при мен е по-различно.Ако някой би могъл да ми даде отговор-благодаря!
3
0
ха
ха
08.07.2013 19:17
От всичко написано ,правописните грешки ли са най важни??? Нещо друго случайно не влезе ли в главата! Една тибетска поговорка казва че от момента в , който се родим почваме да се готвим за умирането.... Статията е доста полезна но само, който преживее смъртта на близък може да разбере колко уникален е този миг....
1
0