Още от древни времена учените са знаели за връзката между течностите в организма и темперамента на личността. През Античността се е обръщало особено внимание на това как околната среда въздейства върху емоционалното състояние на човек например.
Всичко започва с теорията на Хипократ, според която тялото съдържа четири течности: кръв, лимфа, жълта и черна жлъчка, които определят човешкия темперамента спрямо движението си. Д-р Гален доразработва тази класификация.
И докато Хипократ, и д-р Гален се опитват да обосноват теорията си за темпераментите чрез т.нар. тогава основни сокове на организма. През Ренесанса се появява теорията за темпераментите, прилагана от съвременните психолози, за определяне на характера.
През XX век се правят опити за свързване на идеята за темперамента с телосложението. Кречмер например създава т.нар. конституционална типология на темперамента. През годините, автори като Берт, Гилфорд, Търстон създават факторните теории за темперамента.
Учението е имало и постоянно привлича много последователи. Пропива се и в създаването на художествени образи, носещи определеният характерен тип темперамент. Най-известните меланхолици например са Дон Кихот и Хамлет.
В зависимост от нивата и циркулацията на различните течности в телата всеки човек попада в определена група. Съвременните хора често имат белезите на смесен тип. За разлика от преди само 50 години назад, днес изключително рядко се срещат представители на точно определена група.
Класификацията, определена днес от учените, относно различните темпераменти, включват:
Силен, оптимално възбудим, уравновесен, бърз – Ти си сангвиник.
Силен, оптимално възбудим, уравновесен, бавен – Ти си флегматик.
Силен, повишено възбудим, невъздържан – Ти си холерик.
Слаб, понижено възбудим, неуравновесен – Ти си меланхолик.
Комбинациите са разнообразни и разнородни - меланхолик с черти на флегматик, флегматик с прояви на холерик, холерик с качества на сангвиник и т.н. Има само една невъзможна комбинация, между двете противоположности меланхолик и холерик. Те са несъвместими помежду си.
Въпреки това съществува теза за възможност за наличието и на такъв тип темперамент. За такива хора често казваме, че са събрали двама човека в едно тяло, изключително различни един от друг.
Дори и да е така обаче, секрецията на двата органа, свързани с формирането на съответното потиснато или експанзивно поведение - панкреаса (черната жлъчка) и жлъчката, не са устроени да секретират еднакво количество сокове, и с времето единият от типове започва да доминира, в зависимост от процесите в организма.
Интересно е да се знае и че спрямо количеството на отделяните секрети се изменя и настроението. Това отделяне зависи от годишните времена, циклите на Луната, и изобщо всички природни и изкуствено създадени процеси, влияещи по някакъв начин на физическото ни състояние и психиката. Именно чрез тези методи може да се контролира съзнанието и начина на държание на определена група хора.
