Какво взаимства биониката от морските обитатели

Бионика

Биониката, тази така интересна наука, заимства от всички природни модели, за да достигне до върховете на своите научни и технични открития. Назад не остават морските обитатели.

От своето зараждане, биониката черпи идеи главно от природни модели, близки до човека. В последните години обаче започна да се гледа малко по-далеч, в по-голям спректър. И тъй като се смята, че животът се е зародил във водата, именно там се крият най-изумителните творения на природата, които да бъдат приложени от човека.

Бионични модели

Малко известно е, че още през 1970 година двама американски студенти - Ховарт Алберти и Ернест Джекет от Мичиганския университет, правят успешен опит в създаването на подводница, имитираща движението на морския скат. Моделът е наречен "Дермадрайв".

Подобно на ската, подводницата се движела благодарение на вълнообразните движения на "кожата" си. Състоял се е от твърд и здрав корпус, и еластична и мека обвивка, обтегната върху него.

Между тях били поставени 17 двойки магнитни пръстени, като всяка двойка се състояла от два пръстена. Силата на вътрешния зависела от тока, който преминавал през него, а другия бил направен от постоянен магнит. Когато се пуснел ток по вътрешния пръстен, той привличал външния.

Морски обитатели

По този начин се образувала гънка на еластичната обвивка, а чрез последователното им включване се получавало желаното вълнообразно движение на горната, еластична обвивка. "Дермадрайв" бил изключително маневрен, бърз и безшумен.

Както става с много от великите изобретения обаче, прототипът изчезва безследно. Информация за двамата учени оттогава не се появява повече.

В наши дни един от най-запалените в областта на биониката и взетите примери от морски обитатели, е българин – варненския учен и преподавател, проф. Георгиев. Той е доста напреднал в своите занимания и изследвания.

Делфини

На първо място поставя въпроса за изключително съвършените механизми за оцеляване на животните в морските дълбини, създавани през милионите години еволюция. Всяка една от тях професора се опитва да интегрира в заводски технологии.

Както и двамата учени, така и българският любител–бионик разглежда въпроса за скоростните качества на морските обитатели, и специално на тези, които са оцелели чрез тях. Трябва да се отбележи, че всяко едно от тях има специфична формула на енергията, схемата не се повтаря.

Акулата например, е древен хищник със заострено тяло, предполагащо бързо застигане на жертвата. За да може да развие доказаната си в океана скорост обаче, тя притежава допълнително преимущество - грапавата кожа с правилно подредени набраздявания.

При друг морски обитател – делфинът, това преимущество са шахматно разположените вдлъбнатини и издатини, които се появяват върху кожата му само при високите ловни скорости. И противно на очакванията, именно тези релефи „гасят” вихрите, които се образуват при турбулентното обтичане на тялото. Вихровото съпротивление отпада, а морските спринтьори направо летят напред.

Подобни знания и технологии тепърва ще се прилагат върху автомобили, самолети и дори летящи кораби. За целта обаче са нужни средства и време.

Рейтинг

3.5
Общо 6 гласували
5 1
4 1
3 4
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари