Студената война отдавна остана в историята. Мнозина от по-младото поколение дори не са съвсем сигурни за какво точно се отнася този термин. Никой от тях не е преживял ужаса на заплахата от ядрено унищожение, която в продължение на няколко десетилетия беше единствената причина да се запази световния мир.
За жалост, световната политика далеч не е толкова стабилна, колкото майките по света биха искали. Каквито и уверения да чуваме от световните политически лидери, истината е една – докато съществуват ядрени оръжия, опасността да бъдат използвани е съвсем реална.
Въпросът е какво да предприемем, ако някой луд фанатик, подобно на лидера на Северна Корея Ким Чен Ун изпълни заплахата си за ядрена война и нанесе ядрен удар. За да имате някакъв шанс трябва да бъдете психически и логистически подготвени за това.
Стъпка 1 – Бъдете информирани за възможната заплаха
Мнозина споделят, че не се интересуват от международната политика и различните политически събития. Дори и да не си падате по сложните връзки между двете Кореи или да не сте запознати из основи с конфликта между Пакистан и Индия, няма как да пропуснете, ако вашата държава бъде заплашена от ядрен удар. В много държави са въведени дори кодове, които определят нивото на заплаха от подобни атаки.
Стъпка 2 – Бъдете запознати с различните видове ядрени оръжия
- Атомни бомби – те са основните ядрени оръжия. Силата им идва от разделянето на ядрата и неутроните на плутония и урана, като при този физичен процес се отделя изключително голяма количество енергия за много кратко време.
- Водородни бомби – те се много по силни от атомните. Подобно на тях използват детонатор, но тук силата на взрива не идва от разделянето на ядрата, а от сливането на деутерия и трития /изотопи на водорода/. В този процес освен голямо количество взривна енергия се отделя и огромно количество топлина. По тази причина може да срещнете тези бомби и под името „термоядрени“;
- Електромагнитни оръжия – когато ядреното оръжи се взриви на много голяма височина, то генерира електромагнитен импулс, който е в състояние да унищожи електрониката. Единствения начин да предпазите електронните си устройства е да ги затворите в Клетката на Фарадей.
Стъпка 3 – Намерете убежище
Ако ядрения удар е в близост до вас шансовете ви за оцеляване са нулеви, освен ако по някаква причина не се намирате в наистина здраво бомбоубежище, което да ви предпази от ударната вълна. Живеещите в радиус няколко километри от взрива имат едва 10-15 секунди преди да бъдат връхлетени от топлинната вълна от взрива и 20 до 30 секунди преди да бъдат пометени от взривната вълна.
Жестоката истина е, че ако не разполагате с предварително издълбано в земята убежище единственото, което можете да направите е да кажете на близките си, че ги обичате и да ги целунете за последно. Дори и на 35 километра от епиценъра на взрива, топлинната ще бъде достатъчна за да свали кожата от тялото ви.
Ако все пак се намирате достатъчно далече от взрива, опитайте се да намерите солидна сграда, по възможност с дебели стени. Влезте възможно в най-изолираното помещение и се пригответе за истинската битка за оцеляване.
Стъпка 4 – Пазете се от радиацията
Всичките кошмари на човечеството са свързани с образа на ядрената гъба. Факт е, че много повече хора загиват покосени от радиационното лъчение. Първоначалната радиация се отделя в момента на детонацията и убива тези, които са в близост до епицентъра.
Кошмарът, пред който се изправят оцелелите след ядрения взрив е остатъчната радиация или т. нар радиоактивен облак. Колкото по-близо до земята е станал взрива, толкова по-голям е облака. Вятърът, прахът, отломките – всичко разнасят смъртоносните радиоактивни частици. Може дори да завали „черен“ радиоактивен дъжд.
Единствения ви шанс е да подсилите убежището си отвътре. На практика няма възможност да се предпазите от цялата радиация. Целта ви е да я намалите. Натрупайте всички подръчни материали по стените около вас. В никакъв случай не излизайте през първите 48 часа. По възможност се крийте поне 8-9 дни.
Осигурете си провизии – подходящи са всякакви консерви, корени и растения, които растат под земята. Може и животинско месо, но задължително без кожата и органите, както и месото в близост до костите, защото костният мозък може да е радиоактивен.
Откритите водни басейни най-вероятно са замърсени с радиоактивни частици. Водата от тях може да се използва само ако преди това се филтрира през пясък или активен въглен и се превари. Подземните извори са сравнително безопасни.
Стъпка 5 – Погрижете се за себе си
Ако ви са наложи да излезете на открито се облечете с възможно най-много дрехи, които след това е добре направо да изхвърлите. Опитайте се да третирате изгарянията си. Подходящи са чиста вода, стерилни марли, вазелин и разтвори със сода бикарбонат. Положете всички усилия да предпазите раните от изгарянията си от замърсяване.
Не се притеснявайте да помагате на други хора, които страдат от радиационен синдром – той не е заразен. Опитайте се да съберете възможно най-голяма количество лекарства, провизии и вода, защото след първоначалния удар почти със сигурност ще последва втори.
