Всички знаят притчата за Тайната Вечеря и предателството на Юда. От години в научните среди се водят ожесточени спорове доколко предателския акт на Юда е бил дело на един разочарован и егоистичен мъж или е бил част от предварително договорен план между Исус Христос и най-верния му ученик.
Евангелието на Юда разбуни духовете на милиарди християни още с откриването си през 1978г. в Ел Миня, Египет. Папирусът с изписаното апокрифно евангелие е открит 18 века след написването му. Малкия ръкопис, завързан с кожен ремък и съдържащ едва 66 страници, написан на коптски, променя из основи разбирането за предателството на Юда и самоубийството като акт на угризения от извършеното злодеяние спрямо любимия учител.
Намереният екземпляр от Евангелието на Юда не е оригиналният текст, писан от ръката на ученика на сина божий. Става дума за апокрифно евангелие от гностичен характер, преведено на коптски език от изчезнал гръцки оригинал. Въглеродното датиране, което учените от Университета в Аризона са направили показва, че предполагаемата възраст на древния ръкопис е около 220 до 340 години след Христа, +/- 50 години.
Каква е точното възраст на този ръкопис не е толкова важно, колкото посланието което носи. Преди малко повече от 6 години беше готов окончателния превод от коптски език. Въпреки изключително лошото състояние на евангелието, международен екип от учени успя да преведе ръкописа.
Преведеното Евангелие от Юда потвърждава това, което и четирите признати от църквата евангелия твърдят, а именно, че Юда наистина е предал Исус за тридесет сребърника. Това, което четиримата евангелисти не споменават е, че предателството е акт, договорен предварително между Христос и Юда.
Според превода на намереното Евангелие, Исус е внушил на верния си ученик да го посочи с целувка в точния момент, като по този начин го предаде в ръцете на римското правосъдие.
„Ти ще надминеш всички, защото ти ще принесеш в жертва човека, който е облечен в мен“, са думите, които Христос казва на верния си последовател и продължава, „Отдели се от другите и аз ще ти разкрия тайната на царството си. Ти можеш да я постигнеш, но това ще ти донесе много мъка. Защото някой ще те замести, за да могат дванадесетте отново да се съединят със своя Бог“.
Предсказанието, което Исус прави с тези думи напълно се сбъдва. След жребий евангелистът Матей заема мястото на напусналия Тайната Вечеря Юда. Сбъдва се и втората част от предсказанието, което Христос прави: “Ти ще изпиташ много мъка...Ти ще станеш тринадесети и ще бъдеш проклет от другите родове и ще властваш над тях“.
Публикуването на превода на намереното апокрифно издание на Евангелието на Юда може да промени коренно отношението, което вярващите християни имат към Юда и неговата роля в залавянето на Христос и разпъването му на кръст. Може да промени и тълкуването на потенциалните мотиви, които апостолът е имал за да посегне на живота си.
Доскоро църквата проповядваше, че презреният самоубиец Юда е посегнал на живота си измъчван от угризения за това, че е предал Учителя си. Но ако предаването на Иисус е предварително договорено между него и Юда, за какви угризения може да става дума? Една част от изследователите смятат, че Юда е бил подтикнат към самоубийство като е видял на какви мъки е изпратил Учителя си, независимо че е направил това по негово желание.
Според повечето от учените, по-вероятната причина за самоубийството на Юда е защото не е повярвал във Възкресението на Иисус. Факт е, че не само той, но и най-близките до Христос хора не са повярвали във възкресението му. Съмненията, които са терзаели апостолите и другите верни последователи на Учителят са описани подробно и в четирите канонически евангелия.
Ватикана официално призна апокрифното Евангелие на Юда за автентично. Според монсеньор Валтер Брандмюлер, президент на Папския съвет по историческите науки, за първи път Евангелието от Юда е споменато в съчинението „Против ересите“ на Свети Ириней Лионски. Това може да е първата стъпка в посока официално преразглеждане на отношението, което Ватикана има към Юда и стореното от него.
