Едно от най-мощното и заразяващо суеверие в световната история е идеята за урочасване и лоши очи.
Най-големият ужас, изпитван от първобитните ни предци бил, когато погледнели в очите на свой събрат и видели там своето собствено отражение. В древността вярвали, че очите са прозорец на душата на човека. Чрез тях лошите хора с дяволски способности можели да причиняват болести, смърт или да донесат лош късмет.
По тази логика, според първобитния човек, появата на отражението му в чуждите очи е било само и единствено в резултат на лоши намерения. В онези дни понятията за зло и завист били много сходни. Поради това хората вярвали, че злобарите с лоши очи завиждат на собствеността или щастието на околните.
Евреите казват "кайн айнорах" - "да не ти е уроки", всеки път, когато похвалят или изтъкнат някого, заради неговите късмет и щастие. Заклинанието се използва от огромен брой хора вече четири хиляди години. Може би наистина е ефикасно.
Силите на злото се интересуват най-вече от талантливи, умни и красиви деца. Затова всеки път, когато похвалите дете, незабавно след това трябва да се каже противодействието "да не ти е уроки".
Практиката на китайците против уроки много се различава от Западната традиция. Те говорят всичко наопаки. Например, ако дадено дете е красиво и умно, те настояват, че е грозно и неуко.
Гърците пък винаги са били известни със своите сини мъниста и броеници, използвани като защита от урочасване. Арабите внимават да не се хвалят на висок глас, за да не ги чуят злите сили и да дойдат да им отмъкнат постигнатото щастие или богатство.
В Средиземноморските страни пък са много разпространени пластмасовите сини оченца, сложени като амулет на предното стъкло на автомобилите или закачени на ключодържателите.
Освен изброените заклинания и амулети, срещу урочасването добра защита е и плюенето, особено през лявото рамо. Египтяните пък изрисували изцяло очите си с грим, защото се смятало, че кръгът предпазва от урочасване.
Има доказателства, че в праисторическо време хората вярвали в чудовища с изумрудени очи. В Древен Рим с омагьосването се занимавали професионални вещици. Практиката устояла на времето и се разпространила из цяла Европа.
През Средновековието пък страхът от урочасване бил толкова силен, че само при предположението, че някой притежава лоши очи, на момента бил изпращан на кладата.
