Примитивните хора смятали солта за вещество с вълшебни свойства, което може да се използва както за добри, така и за лоши цели. Превърнала се в защитно средство срещу дявола, поради факта, че можела да предпазва храната от разваляне. Когато някой разсипел сол пък означава, че някой ангел хранител прави опит да ни предупреди за предстояща опасност.
Древно е вярването, че добрите сили живеят от дясната страна на човек, а лошите от лявата. Поради тази причина, когато се хвърли сол през лявото рамо, тя е запратена право в очите на Дявола.
В някои страни солта е символ на печал. В Англия хвърлят сол в печката, за да помогнат на сълзите да пресъхнат по-бързо. В Норвегия пък е разпространено вярването, че разсипаната сол предвещава толкова сълзи, колкото ще са нужни да я разтворят.
В миналото солта била много рядка, скъпа и трудна за добиване. Тези исторически обстоятелства обясняват много от суеверията, свързани с нея.
Когато пристигнел чужденец, за добре дошъл му се поднасяла така ценената сол. Поставяли щипка от нея в дясната му ръка. В онези дни гостоприемството било изключително ценено качество.
В Изтока сол се подарявала като гаранция срещу злонамереност. В Румъния пък, родината на Дракула и много други вампири, прагът на дома бил поръсват със сол. Така се предпазвали от зли нашественици.
Гърците и римляните смятали, че солта пречиства морето. Тя била толкова важна, че те дори имали специално обособен бог на солта. Широко разпространена практика и при двата народа било поставянето на щипка сол на езика на новороденото, за да се радва на дълъг и щастлив живот.
В Древен Рим имало практика една от месечните заплати на войниците да се изплаща под формата на сол. Оттам идва и изразът: "не си струва да му плащаш солта".
Плиний Стари някъде през 77 г. сл. Хр. пише: "ще го преглътна с щипка сол". Той препоръчвал да се взема по щипка сол, против отравяне. Рецептата била периодически да се приема малко отрова с щипка сол върху нея, за да се изгради имунитет.
Изразът от Евангелие на Матея "Той е солта на Земята" пък означава, че въпросният човек е най-добрият възможен. Днес, в Изтока солта все още е символ на гостоприемство и пречистване.
Японските сумисти например поръсват със сол ринга преди всяка схватка - за късмет. На Запад пък и до ден днешен се боим от разсипаната сол.
Това може би е така, поради изобразеният в "Тайната вечеря" на Леонардо Юда, който разсипал сол, като символ на предателството си към Христа.
