Бермудският триъгълник и неговата история

Кораб

Безспорно най-точното определение, стоящо зад наименованието Бермудски триъгълник е: "Районът, който представлява воден триъгълник и е ограничен приблизително на еднакво разстояние от около хиляда мили от бреговете на Флорида, Бермудските острови и Пуерто Рико”.

През октомври 1952 г. Джордж X. Сенд първи представя „Триъгълникът” на своите читатели в кратка статия за списание Фейт, озаглавена "Морска мистерия на нашата задна врата".

Статията на Сенд разказва за неотдавнашното изчезване на корабът Сандра през 1950 г. и същевременно обсъжда и някои от останалите загадъчни мистерии, случили се на скоро като Полет NC16002, Star Tiger и Star Ariel, като отделя по-голяма част от статията на Полет 19.

През 50-те години “Триъгълникът” остава разговорен израз, усвоен от местните хора, за случаите на необяснима катастрофа или изчезване. До началото на 60-те години, той придобива името „Смъртоносният триъгълник”.

Бермудски триъгълник

В книгата си, „Криле на мистерията” през 1962 г., Дейл Тайтлър също посвещава една от главите "Мистерията на Полет 19", за да разкаже за най-новите случаи на изчезвания и дори започва да обмисля теории за това, като например електромагнитни аномалии и последици от „Проект Магнит”. Неговата книга настройва нравите за дискусии относно „Триъгълникът”.

През април 1962 г. Алън Екърт пише сензационна колона в списание Американски легион за Полет 19 - "Мистерията на изгубения патрул", която представя някои от най-популярните диалози, претендиращи че идват от Полет 19 - включително, това че океанът изглежда странно, всички компаси се объркват и не могат да отчетат никакви посоки, "всичко е странно." Това застава в основата на дискусиите за електромагнитното поле.

След това през февруари 1964 г. Винсънт Гадис пише статия за списание Аргоси, която е малко по-различна от останалите, макар че той добавя още няколко скорошни случая на изчезване като това на „Морската сярна царица”. Наименованието, което той дава, обединява мнението на обществеността, а именно: "Смъртоностният Бермудски триъгълник." Добавянето на "Бермуда" най-накрая уточнява района, в който се случват всички тези мистерии.

Стар Кораб

В своята популярна книга от 1965 г. „ Невидими хоризонти”, Гадис посвещава глава 13 на "Смъртоносният Бермудски триъгълник". Концепцията за Бермудския триъгълник се разпространява бързо.

По ирония на съдбата, първата публикувана книга, посветена на тази тема е озаглавена „Забрава на изгубените” (1969г.) на Джон Спенсър, в която той предполага, че районът, в който се случват тези мистерии не е имал реална форма и дори се опитва да включи в него Мексиканския залив, както и Ню Джърси.

Десетки статии в списания и вестници излизат в началото на 70-те години по темата като всеки автор предлага различни наименования на мистериозния район, както и различно местоположение. Така например Ричард Уинър предлага наименованието "Триъгълник на дявола" и разширява обхвата му почти до Азорските острови в близост до Португалия. Айвън Сандерсън от друга страна е сигурен в продълговатата форма на мистериозното място, а като разположение, предполага че се намира северно от Бермудските острови.

Но нито една от книгите по темата не се продава така добре както тази на Чарлз Берлиц от 1974 г. „Бермудският триъгълник”, която се превръща в бестселър. Продажбата й надхвърля 5 000 000 екземпляра и става феномен. И въпреки, че Берлиц също има съмнения за точната форма на мистериозния район, в обществото се утвърждава наименованието Бермудски триъгълник.

Въпреки всичко само една от книгите, написани по темата е позната и продължава да се издава и в наши дни, а именно: книгата на Лари Куше "Мистерията на Бермудския триъгълник – отговорът”.

Виж повече

Рейтинг

5 11
4 15
3 9
2 1
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари (5)

Изпрати
margo.mk
margo.mk
03.12.2015 14:16
Имаше и един филм, казаха че е по действителен случай, и така и беше направен. Намерен паднал самолет в бермудският триъгълник, с един оцелял. Беше старица, много сбръчкана и с дълги бели коси, но говореше като дете и беше много ниска, но изправена. Като я попитаха на колко години е, тя отвърна - на 6.
1
0
margo.mk
margo.mk
03.12.2015 14:11
Добре, но ако проблема е в морското дъно с тези газови балони, нямаше ли да ги открият. Все пак природните изследователи намират всичко. Аз мисля и че те са го намерили просто не искат това да излезе на бял свят.
1
0
Monny Monsterr
Monny Monsterr
26.01.2014 23:07
Някои мислят, че това е много силно магнитно поле. Аз лично предпочитам да вярвам във фантастиката.
Четох някъде, че един човек, който се е върнал от там разказва, че е видял структурата на времето, но не може да я обясни.
Също така, имало е и викинги. Не знам до колко е вярно. Но това, което са ми разказвали е, че учени са си говорели с викингите (естествено с преводач, който е изучавал езика им). И тези викинги казват, че са навлезли в тази "зона" преди няколко дни.
Нямам представа до колко всичко това е вярно, но ако е така, може би всички изчезнали кораби и самолети са си още там, просто за тях времето минава различно.
13
0
Павлина
Павлина
21.04.2013 20:49
Изследователите смятат, че при освобождаването си от процепи от морското дъно, метанът се преобразува в газови балони. Те избухват на повърхността на водата, от което се намалява нейната плътност. Ако кораб има лошия късмет точно в този момент да е сред тях, веднага губи плавателната си способност и потъва.
Добрата новина за фантастите и любителите на загадки е, че разумната теория обяснява феномена само на половина. Учените няма как да обяснят причината, поради която и самолети са „погълнати” от Бермудския триъгълник.
3
0
super_girl
super_girl
23.11.2012 19:49
и писателят А.Егзюпери също се изгубил в някакъв.... не знам по-точно но сигурно е преминал напряко със самолета си през Бермудския триъгълник (от Франция до Рио) и се изгубил.... никой нищо не знае!
1
0