Меркурий е най–малката планета в нашата Слънчева система. Сведения за планетата се срещат още при древните вавилонци. Шумерците, които са живели 300 пр.н.е. също отлично са познавали това тайнствено небесно тяло. Тя се намира най-близо до слънцето и обикаля около него за 88 денонощия.
Сведенията за Меркурий са сравнително малко, защото близостта му със слънцето значително затруднява изследванията му. Подобно на Земята, Меркурий представлява скално тяло. Повърхността му е съставена от множество кратери, които се редуват с гладки равнинни области. Няма почти никаква атмосфера и естествени спътници.
Първите по-подробни данни за Меркурий изпраща космическия апарат Маринър 10, който успява да заснеме около 45% от повърхността на планетата през 1974-1975 година. Истински пробив в познанието на за тази планета носи достигането на междупланетна орбита на апарата Месинджър на 17 март 2011 година.
Според учените от Масачузетския технологически институт на Меркурий е имало голям океан от магма. Астрономите смятат, че скоро след формирането на планетата, което е станало преди 4.5 милиарда години, на повърхността й е имало океан от течна магма. Откритието е станало благодарение на данните събрани и изпратени от сондата Месинджър.
Анализ на сегашната скална повърхност на планетата е идентифицирал два отделни състава на скалите по повърхността. Според експертите по астрология има само едно възможно обяснение на този феномен.
Докато планетата още е била пеленаче един голям вулкан е сформирал два различни слоя кристали. Когато по късно те са се стопили се е стигнало до взрив на повърхността на планетата.
Експертът по космическа геология д-р Тимъти Гроув определя приблизителната възраст на този вулкан на около 4 милиарда години. Според него и екипът му усилена вулканична активност се е наблюдавала на повърхността на Меркурий поне през първите 10 милиона години след формирането му.
"Когато става дума за Меркурий, е изумително, че това не се е случило наскоро", допълва д-р Тимъти Гроув от Масачузетския технически институт.
