Остров Повеглия е един от островите, намиращи се между Венеция и Лидо, във Венецианската лагуна. Но вместо да е приятно място за почивка и отдих, този остров смразява кръвта на всеки местен жител.
Смятан е за едно от най-злите места в света. Страшните легенди за остров Повеглия се множат като плевели и се възприемат от всички като автентични истории. В тях се казва, че острова бил последно убежище за хиляди пациенти по времето на черната чума, както и за психично болни. Почвата на острова е буквално пълна с човешки останки. Образувал се е слой лепкав прах, получен при изгарянето на хилядите трупове.
Всъщност историята на остров Повеглия започва по времето, когато чумата започва да броди из Европа. В началото хората се опитвали да се скрият там, но болестта отново ги застигнала. Мъртвите били погребвани в ями, а често и изгаряни. При най-малкото опасение, че някой е болен, бил извличан от дома му и изгарян жив сред останките. Около 160 000 човека са намерили смъртта си на този остров през онези години.
През 18 век епидемията от чума отново се връща, при пристигането на два заразени кораба. По това време острова е използван за проверка на стоките и хората пристигащи във Венеция.
През 20 век на остров Повеглия се построява голяма психиатрична клиника с голяма кула-камбанария. Хоспитализираните там твърдят, че виждат и чуват призраците, починали от чума.
Техните оплаквания остават нечути от персонала. Ужасът обаче не свършва дотук. Един от лекарите в психиатричното заведение решава да открие лек за лудостта. Започват страшни опити с триони, чукове и пили с болните. Извършвани са в кулата- камбанария.
Според легендата, след години на опити лекарят бил наказан. Не само чувал и виждал духовете, но те го накарали да се хвърли (или са го бутнали) от камбанарията. Според разказите на сестра- очевидка на скока му, когато паднал е бил още жив, но от земята се надигнала мъгла, която го задушила. Това бил краят и на болницата. В тихи нощи още може да се чуе звукът на камбанарията, която бие сама.
