Сред най-страшните средновековни мъчения е било сваряването на живи хора. Това бил болезнен и бавен метод за екзекуция и се използвал в Европа, а преди това и в Азия.
Този вид наказание се практикувал когато хванели човек да се опитва да плати с фалшиви монети. Съществували два вида на това мъчение – хвърляне на целия човек във врящия котел или слагане в котел със студена вода, която бавно кипвала. Това мъчение се правело и с врящо масло. По този начин постъпвали и с престъпници, които са отровили един или повече души.
Чупенето на кости върху колело било едно от популярните изтезания през средните векове. Човекът бил връзван за голямо колело и палачът удрял по всичките му крайници с голям чук, докато не счупел всичките му кости.
След това все още живата жертва се издигала върху висок дървен пилон, за да могат да се съберат птици, които да късат парчета месо от все още живия човек.
Одирането на кожа също било ужасяващ метод за мъчение. За целта се използвал нож, с който бавно се правели разрези, а след това кожата се повдигала и се отстранявала, докато отдолу не се покажели месо и сухожилия. През цялото време жертвата била поливана с вода, за да се свестява, когато припадала от болка.
Разчленяването на жив човек е било едно от най-страшните мъчения. Осъденият бил душен с примка, но само до лек припадък. След това му отрязвали ръцете и краката.
После свестявали жертвата, разрязвали гръдния й кош и последното, което тя виждала, било собственото й сърце. Вътрешностите на жертвата били изгаряни, а тялото се разрязвало на четири.
Мъчението с железни щипки също било ужасно, тъй като те се използвали, за да се откъсват цели парчета месо. След това върху раните се изливало разтопено олово.
През средните векове се практикувало и разкъсването от четири коня. Жертвата била връзвана с въжета за ръцете и краката за опашките на четири коня, които били принуждавани да тичат в различни посоки.
