Уникален паметник на мюсюлманската култура се нарича Бабал Киама. В превод от арабски това означава "Врата на Съдния ден". Култовото мюсюлманско съоръжение е създадено през края на десети или началото на единадесети век.
Уникалността на паметника се изразява в това, че в целия мюсюлмански свят той няма аналог. Паметникът е започнал да функционира преди почти хиляда години и е бил свещено място.
Той се намира в град Дербент в Дагестан, до брега на Каспийско море. Според арабите Бабал Киама водело право към отвъдния свят. Паметникът е бил използван, за да бъдат извършвани на това място ритуални обреди.
Археолози са открили много култови предмети около вратите към отвъдното. Доскоро този исторически паметник не бе открит но неотдавна при разкопки станал повод за събиране на археолози от цял свят.
Вратата на съдния ден е паметник, който е известен от векове, но дълго време не е могъл да бъде открит, въпреки че историците са давали много точно описание как изглежда той.
Град Дербент в Дагестан е един от най-древните градове на планетата – създаден е преди пет хиляди години покрай Пътя на коприната.
Според древните вярвания който заставал до Бабал Киама, можел да чуе самия Аллах. През десети и единадесети век Дербент е бил център на суфизма – това е мистично направление в исляма. Точно до вратите на съдния ден суфистите са изпълнявали своите обреди.
Върху вратите са изрисувани над четиридесет различни символа и са написани много думи на арабски език. Това било мястото, където мюсюлманите оставяли своите молби към Аллах, като провирали листчетата между камъните. Те вярвали, че по този начин молбите им ще бъдат чути и желанията им ще бъдат изпълнени.
Суфистите са твърдяли, че имат способността да чуват какво им говори Аллах и го правели с помощта на Бабал Киама.
