Много хора страдат от натрапчивата мисъл, че могат да бъдат погребани живи – тоест да изпаднат в кома или подобно състояние, и близките им да ги погребат, докато те безсилно наблюдават, без да могат да помръднат.
Друг подобен страх е страхът от внезапното събуждане в ковчег. Има много случаи на археологически разкопки, както и на преместване на кости от гробове, при които се вижда, че мъртвецът се е завъртял настрани в ковчега.
Това е възможно, само ако е бил погребан жив, а после внезапно се е събудил в ковчега и се е опитвал да излезе. Дори съвременната наука не е в състояние абсолютно категорично да определи смъртта, тъй като има редица случаи, в които човек се събужда в моргата.
В древни времена единственото доказателство за това, че човек е мъртъв, е било поднасянето на огледало към устата му, за да се определи дали диша.
Днес има сложни електронни уреди, които могат да регистрират и най-малките признаци на сърдечна и мозъчна дейност и въпреки това понякога стават грешки.
Едно от най-прочутите възкресения е станало през 1064 година в ню-йоркската морга. След като патоанатомът направил първото леко разрязване на трупа, мъртвецът се изправил и хванал лекаря за гърлото. От шока медикът починал на място.
Понякога близките на починалия са отказвали да го погребат, защото въпреки изминаването на няколко дни от смъртта му той не проявявал никакви признаци на разлагане.
В много подобни случаи хората са се събуждали, без да се налага да изпитат ужаса от това да не могат да излязат от ковчег под земята, след като излязат от кома или подобно състояние.
Заради подобни случаи са възникнали легендите за зомбита. Неведнъж в различни места по света гробари са чували шум от съседен гроб, докато копаят пресен. Понякога гробарите решавали да проверят какво става, ако не са от най-плашливите, но винаги закъснявали – докато успеели да изкопаят ковчега, човекът вътре се задушавал.
В някои страни в древността са съществували закони, които са забранявали прибързаните погребения. Покойниците, които са умрели внезапно, са престоявали няколко дни в специално място, където били омотавани с въжета, свързани с камбана. Така при събуждане на мъртвеца ставало ясно, че погребението се отменя.
