Има много хора, които страдат от фобии, свързани с природата. Една от тези фобии е лимнофобията - страх от водоеми.
Лимнофобията – това не е задължително страх от повърхността на вода, а по-скоро невероятен ужас от това, което може да е скрито в дълбините. Този термин се използва най-често, за да опише страха от тъмни водоеми като блата и езера.
Хилофобия - това е панически страх от гори. Кратката разходка сред вековната гора може да се превърне в изпитание за нервите, защото човек с такава фобия постоянно си представя кръвожадни животни или серийни убийци, стаени зад всяко дърво. Патологичният страх от гори, който особенно силно се проявява нощем, се нарича никтохилофобия.
Агризоофобия – страх от диви животни. Много хора, страдащи от тази фобия, не посещават зоопарка, нямат домашни любимци и се страхуват дори да гледат предавания, свързани с животни. Тези хора могат да изпитат ужас дори от малко и безобидно животинче.
Хелиофобия – страх от слънчева светлина. Хората, които страдат от този необоснован страх от слънчевата светлина, често се държат много странно. Прозорците в дома им са постоянно затъмнени, носят дрехи, които покриват цяло им тяло и дори в крайни случаи могат да откажат да излязат на улицата.
Аероакрофобия – страх от открити високи места. Както и при страха от високо, хората, страдащи от аероакрофобия, започват да треперят и се потят при вида на панорамни гледки с възвишения и скали.
Този прекомерен страх от открити високи места и световъртежът, който ги съпътства, могат да изкарат човек от равновесие и той да се движи само в низини и равнинни места. Хора с тази фобия никога не летят и изпитват страх дори от снимки, направени от високо.
Анкраофобия – страх от вятър. Анкраофобите се крият още при първия намек за порив на вятъра и избягват предмети, които им напомнят за вятър, като например хвърчило или шума от морски или океански вълни.
