Човек лъже по две причини – едната е да „скрие” себе си, а другата е да не нарани другия. Истината за лъжата е, че за каквото и да излъжете, никога не го правите за друг, винаги има користна цел. Обикновено хората лъжат, за да не си създават проблеми, като наричат лъжата си грижа за другите.
С други думи лъжем за дребни неща, за да си спестяваме големи неприятности. Най-често хората лъжат, когато разказват някаква история или случка от тяхното ежедневие на хора, които не са присъствали. „Украсяваме” историята, правим я по-колоритна с едничката цел да станем по-интересни.
Това са малки и безобидни лъжи, но трябва да бъдем внимателни и да не се увлечем – от малка дребна лъжа в историята, до превръщането на случката във фантастичен разказ с лек романтичен привкус, има много малка стъпка.
Друга причина да лъжем за дребни неща е, за да направим себе си по-интересни в очите на другите. Понякога имаме нужда да вдигнем самочувствието си като послъжем – например, че проектът на работа е само ваш (а не, че сте го правили с колега). Звездичките в очите на човека срещу нас, които знаем, че ще видим като излъжем колко добри сме в работата си, а и фактът, че ще зарадваме и него, ни карат да не разказваме винаги чистата истина.
Понякога необходимостта ни да бъдем в центъра на вниманието също ни подлъгва и ни кара да казваме неща, които не са се случили или да преувеличаваме нещо друго.
Има и такива хора, които послъгват за дребни неща, просто така. Сякаш имат нужда и това трябва да се случва всеки ден – може да е веднъж, но трябва по излъжат за нещо. Няма да спечелят нищо – нито внимание, нито признание или възхищение, но имат психическата нужда да излъжат някого.
Лъжата е едно от най-болезнените неща, с които можем да нараним любим човек. Много хора се оправдават като казват, че те всъщност не лъжат, а просто скриват истината, за да не наранят никого. В това няма нищо вярно – скриването на истината си е равносилно на лъжа.
